Типично за летния ваканционен сезон най-интензивни са проверките на служители на НАП в заведения и търговски обекти по Черноморието. При една такава проверка в едно от популярните нощни заведения във Варна на клиентите масово е издаван „служебен бон“, вместо фискален. Това е опит за избягване на изискванията за отчитане на продажбите, а предвидената за това санкция е запечатване на обекта, напомнят от НАП. Какво трябва да знаят клиентите за финансовите документи, които получават в търговските обекти?
Наредба на финансовото министерство регламентира върху клиентските касови бележки задължително да се изписва „фискален бон“, пояснява Христина Стоянова, главен юрисконсулт в дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика в НАП Пловдив.
Текст „служебен бон“ може да се съдържа само в други документи, извън тези в случаите на продажби.
Например в ресторант клиент поръчва неща в различни периоди на престоя си. Тогава тяхната цена може да се отрази в такива служебни бонове с натрупване, без обаче сметката да се закрива. Тук трябва да има и надпис, че по него не се дължи плащане. Този надпис трябва да бъде с букви с размер най-малко два пъти по-голям от размера на останалата информация върху бележката.
Освен това служебният бон не трябва да наподобява фискален бон.
Сметка се закрива единствено с издаването на документ, който съдържа текст „фискален бон“ и в този бон трябва да са отразени всички поръчки с натрупване. Във фискалния бон трябва да са налични наименованията на всички поръчани стоки и услуги, кода на данъчната група и количеството и стойността по видове на всяка закупена стока.
Служебни бонове се използват и в други случаи, при които няма продажби-например когато се променя касова наличност. Това е началната сума, въведена в касата на търговския обект, извеждането на пари от оборота, който вече е регистриран във фискалното устройство. Само в тези случаи се извършват операции със служебно въведени или служебно изведени суми, които приключват с издаването на служебен бон, каза още Христина Стоянова.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност