Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спасяването на евреите доказа, че сме постъпили правилно

Балканското лятно училище от 1 до 9 септември ще има широко международно участие

| обновено на 29.08.23 в 11:57
Проф. Мария Шнитер
Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Балканско лятно училище за религии и обществен живот (BSSRPL) по темата "80 години от спасяването на българските евреи" ще се проведе от 1 до 9 септември в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Школата е част от Националната програма за отбелязване на  80-годишнината от събитията, когато през 1943 година, под натиска на българския народ, гражданското общество, българската църква и държава, практически всички евреи, живеещи на територията на България са спасени от екстрадиране в лагерите, съобщи в предаването "Точно днес" на Радио Пловдив проф. д-р Мария Шнитер, преподавател в ПУ. 

"Напомняйки това събитие ние поставяме въпроса по нов начин, като се опитваме да разберем, как помним събитията от миналото, как забравяме за тях, какво предпочитаме да извлечем от това минало, какво предпочитаме да забравим и дали бихме били в състояние, ако днес сме в подобна ситуация, да постъпим по същия начин. Нашето лятно училище е финансирано в рамките на тази научна програма от Министерство на културата, а Пловдивският университет е организатор за пети пореден път на това събитие, което всеки път има различен тематичен акцент и тази година темата е "Паметта - забравянето", обясни проф. Шнитер. 

Тази година в лятното училище ще има много широко международно присъствие, като участниците са от България, Германия, САЩ, Индонезия, Израел, Зимбабве и Иран. Още в първия ден - 1 септември, вечерта, те ще се присъединят към вечерната молитва в синагогата "Сион" в Пловдив, където ще се срещнат с еврейската общност под тепетата. 

"Това ще бъде един опит да се конфронтираме с миналото и да се опитаме да извлечем от него не само хубавите неща. За българите тази тема е изключително чувствителна, ние много обичаме, а нямаме много поводи да се гордеем с това, което сме правили в миналото и това е един от тези поводи, които ни дават възможност да се зарадваме, че правилно сме постъпили навремето", допълни проф. Шнитер.

На въпрос дали трябва да се изучава религия в училище, както предложи Светия синод в писмо до президента, председателя на Народното събрание и правителството, с идеята това да бъде превенция срещу насилието, проф. Шнитер напомни, че темата е актуална от много години и периодично се реактуализира. 

"Сега отново имаме такава ситуация, в която си задаваме въпроса дали, ако нашите деца бяха получили такова образование в училище, нямаше да живеят и действат по друг начин. Сигурна съм, че едно религиозно образование би било изключително ползотворно за младото ни поколение, а и не само за него. Това, което ме тревожи е дали, ако това религиозно образование в училище бъде наложено със закон, няма да доведе до недоволство, защото знаете, българите сме склонни, като ни се каже, че нещо трябва да направим задължително, ние да направим обратното. А и не бива да забравяме, че в България има около 10% мюсюлмани, би трябвало да им се осигури образование по ислям и това е отдавна актуална тема. И освен тях ние имаме също така представители на различни други християнски вероизповедания - протестанти, католици и т.н., какво да кажем за дзенбудистите и другите религии. Така че ако ще се предлага религия, може би трябва да се помисли по-нашироко, но пък опираме до Министерство на образованието, където веднага ще обяснят, че създаването на учебни програми, учебници, обучението на учители, които да преподават религии, не е лесна работа", коментира професорът.

Тя припомни, че в ПУ отдавна има специалност "Теология" и завършващите я имат учителска правоспособност. "Но проблемът е, че при един час седмично, никое училище не е съгласно да назначава учител, който няма да има достатъчно часове и не може да си направи задължителния хорариум", добави проф. Шнитер. 

По думите ѝ това води до серия от практически и технически казуси, които възникват, след като се вземе решението, че трябва да има такова обучение. Според нея те трябва сериозно да се обмислят, както и въпросът, кой ще задава учебното съдържание

"Така че това е един много голям проблем, а към Светия синод и просветното министерство отдавна работят комисии, които се занимават с този проблем и сега може би е времето да се придвижат нещата към вземане на някакво обмислено решение", каза още проф. Мария Шнитер.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Веси Кокалчева, българска учителка в Лондон

Носим България в сърцето и празника в душата

На 24 май говорим с педагога  Веси Кокалчева , преподавател с 45-годишен стаж. От 18 години тя живее в Лондон, работила е в две български неделни училища, сега е учител на свободна практика. Пред Радио Пловдив тя сопдели, че българите в британската столица ще отбележат празника на светите братя Кирил и Методий официлано тази събота и неделя, тъй..

публикувано на 24.05.24 в 18:32

Българите знаят ролята на своя език в световната култура

"Когато солунските братя се борят за нашата писменост, те са направили това, което много по-късно ние добавяме в химна им -  към огнения дух са добавили огнения меч. Огненият меч ние българите сме употребявали и продължаваме да употребяваме по един достоен начин – знаем какви автори, изпълнители и музиканти имат българите. Ние продължаваме..

публикувано на 24.05.24 в 16:39

Краснописанието е път за духовно усъвършенстване

Една от проявите в Пловдив на днешния 24 май е демонстрация на ръчно калиграфско изписване. В градината на Къщата музей „Христо Г. Данов“ в Стария град всеки желаещ може да се докосне до изкуството на красивото писане. Ще бъде показано как се изписва Старобългарско уставно писмо, а също и ренесансовият шрифт Канчелареска (Cancellaresca) във..

публикувано на 24.05.24 в 14:54

Виктор Костов от НУМТИ - Пловдив към Виенската консерватория

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност 14 млади пловдивски творци получиха награда "Почетна значка" от община Пловдив.   За своите творчески постижения бяха отличени  Илиян Тиганев – диригент и председател на ППД „Ангел Букорещлиев“,  Юлия  Йорданова – Керана, актрисата..

публикувано на 24.05.24 в 12:34

Мечтая един ден български учен да получи Нобелова награда

Проф. Д-р Милен Георгиев, ръководител на Лаборатория по Метаболомика в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в Центъра за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив получи за рекорден четвърти път с награда за наука „Питагор“. За последните пет години..

публикувано на 24.05.24 в 12:13