Хроничните белодробни заболявания са скритият убиец

Хроничните белодробни заболявания бележат внушителния 163% ръст за последните 30 години. Причините за това са комплексни, но могат да бъдат обединени в няколко групи, обясни в интервю за програма "Точно днес" проф.д-р Благой Маринов, ръководител на Центъра по функционална белодробна диагностика към Медицински университет–Пловдив.

„Доказано е, че тютюнопушенето е основният рисков фактор, включително и пасивното тютюнопушене. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, използвани в домакинството и за отопление, както и различни химически агенти. Напоследък се обръща внимание на атмосферното замърсяване предимно от промишлен характер и амортизиран автотранспорт“ , допълва специалистът, който като амбулаторен пулмолог работи предимно с пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и бронхиална астма. 

По думите му  скрининговите спирометрични изследвания за ранната диагностика на обструктивните белодробни заболявания са много важни. "От своя страна това осигурява навременно започване на лечение и запазване на функционалния резерв на белия дроб". 

В стремежа да се повиши вниманието на обществеността, специалисти от Медицински университет – Пловдив със съдействието на  пловдивската колегия на БЛС, организират безплатни спирометрични изследвания днес.

Според професора най-голяма полза от такива изследвания биха имали хора с нехарактерни симптоми като задух (диспнея), кашлица със или без отделяне на секрет и лесна уморяемост при физически усилия. Игнорирането на оплакванията обикновено води до отлагане на момента на поставяне на точната диагноза и забавяне на лечението.

„Дори случаите на лек или епизодичен задух трябва да бъдат уточнявани. При всички случаи диагнозата трябва да бъде потвърдена и чрез функционално изследване на дишането – спирометрия, назначено от специалист.“ – пояснява проф. Маринов.

Според него може да се наложи и разширяване на функционалната оценка с по-сложни методики като изследване на дифузионен капацитет, бодиплетизмография, кардио-пулмонален тест с физическо натоварване. Необходимо е също да се направи и рентгенография на белите дробове, за да се изключат белодробни болести със сходна симптоматика.

„Ранната диагностика чрез функционални изследвания на дишането е нещо, към което трябва да се стремим, защото пациентите с хронични респираторни заболявания имат специфични здравни нужди и грижата за тях трябва да бъде комплексна.“ – разказа още проф. Маринов.

Той подчерта, че ковид пандемията е засегнала най-много именно пациентите с ХОББ и астма. Не са за подценяване и усложенията след прекараната инфекция, които продължават месеци след боледуването.

"На преден план сега вече илизат ефектите на т.н постковид с натрупване и на данни за имунологичната характеристика на това състояние. Тепърва предстои да  бъде установено до каква степен ковидът ще се отрази  върху общата заболеваемост през следващите години", допълни проф. Маринов.