По думите ѝ в правителството и изпълнителната власт в момента не са онези фигури, които доминират процеса на взимане на решение, а това е нещо доста различно и ново за българската политика и тепърва ще стане ясно как тази конфигурация ще действа. "Ако нещо ще се случва в българската политика, то ще започва и ще свършва в парламента, законодателните рамки и решения ще задават перспективата пред управлението", категорична бе Коларова.
Според нея предстоящите местни избори ще бъдат доста особени.
"Една от причините е третият играч - президентът, който се държи като ръководител на съпротивително движение. Каквото и да става в държавата той го отрича, а в някои отношения той няма позитивна програма. Но освен намесата на този трети играч, парламентарните партии и местните активисти, имаме и хората на президента, които разчитат на актива, който са натрупали през управлението на служебните правителства и активната медийна роля на държавния глава", посочи политологът. Тя допълни, че ежедневните оценки на Румен Радев за това, което се случва в държавата, невинаги има позитивен ефект, защото непрекъснатото присъствие в медиите изхабява, позицията му е монотонна, не е нюансирана и не е свързана с актуалната политика.
По думите ѝ за българската политика не е от първостепенно значение да се приемат конституционните текстове, ограничаващи президентските правомощия, а парламентарните партии не биха спечелили от това.
"Президентът в момента е очевадно, че няма роля актуалната политика, неговата роля е сведена до ролята на говорител и коментатор. И колкото по-дълго това продължи, колкото по-дълго парламентарните партии го оставят в тази маргинална позиция, без да му обръщат внимание, толкова повече той ще губи", смята Румяна Коларова.
Според нея управляващите не са "сглобка", а класическа коалиция. В нея най-големият въпрос е, доколко има ясна управленска промяна, която се поддържа от коалиционните партньори и доколко тази коалиция постига ефективно целите си.
"Тук има и трети елемент - ротацията. Как ще се осъществи тя, в какво ще се състои и какво ще се случи до нея, когато в момента на ротация се очаква да се обърне съотношението на силите. Именно то задава някакъв хоризонт на коалицията. Един от големите въпроси е доколко "Продължаваме промяната" ще продължат с грешната си стратегия да влизат във властта със свои хора, а не със свои задачи и приоритети, т.е. с персоналните смени", подчерта Коларова.
Според нея подходът да упражняваш властта и да влияеш върху политиката със своите хора, а не със своите цели, задачи и приоритети, е изключително антидемократичен и е 100% клиентелизъм от най-елементарния вид. Това вкарва в капан "Продължаваме промяната" (ПП) и те са предварително обречени да показват слабост, а не сила. Политологът напомни, че силата на една партия е при грешка да се прави бърза смяна на министъра. По думите ѝ за ПП ще е трудно да осъществят бързата смяна, без да предизвикат напрежение вътре в самата си структура и неодобрение в медиите.
"От моя гледна точка първото нещо, което трябва да направи ПП, е да промени своя стил на упражняване на властта", заключи политологът.
Чуйте още в интервюто на Елена Крушкова с политолога Румяна Коларова

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...