В програма "Точно днес" разговор с Росен Костурков, депутат от ПП-ДБ и зам.- председател на Комисията по земеделие в НС за отговора на управлението и не/възможните разговори за аграрната политика у нас.
Росен Костурков каза: "Сектор земеделие у нас има нужда от по-голямо внимание от страна на държавата. Тук има неща, които са натрупани десетилетия назад, като напр. създаването на агроолигарсите, още по време на тройната коалиция и затвърдено от ГЕРБ внесе дисбаланси в земеделието. Ние на практика се превърнахме в монокултурна държава. Проблеми в земеделието и животновъдството имаме огромни."
"На 15 септември отпадна ограничението за внос на 4 вида стоки от Украйна. Това са пшеница, царевица, рапицово и слънчогледово семе, което е необосновано, едно решение на служебния министър Явор Гечев, който не успя да каже защо е взето", смята Костурков. Той допълни, че България е нетен износител на пшеница, като произвеждаме 4 до 5 пъти повече пшеница, отколкото потребяваме.
"Ние изнасяме, а цената на пшеницата се формира през световните борси", поясни Росен Костурков. Той категорично отрече да има дъмпингови цени на пшеницата, както смятат зърнопроизводителите.
"България изнася 6-7 млн. тона на пшеница на година, това са големи количества и ние не може да внасяме от Украйна. Слънчогледът не е борсова стока, ние произвеждаме малко под 2 млн. тона на година", поясни още депутатът. Той допълни, че нашите преработватели произвеждат олио и белен слънчоглед, които и изнасяме като продукт с висока добавена стойност.
"Ефектът за фиска е голям", каза още Костурков и попита защо да ограничаваме вносния слънчоглед.
"Защо производителите на слънчоглед вдигнаха цените към преработвателите", попита още народният представител. Той каза, че има много кръгове в политическата среда, които не харесват това правителство.
"Протестите повежда Българска аграрна камара, която се създаде съвсем скоро и се оглавява от животновъд, който е близък до бившето служебно правителство. Говоря за Симеон Караколев", каза Костурков.
Той не даде оценка на министър Кирил Вътев.
По повод на репликата за "терористите" на академик Николай Денков, народният представител каза, че има политически подтекст в протестите, дирижирани от аграрните бизнесмени.
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..
Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..
„И аз съм българин, каквото има да става – да става“. Това са думите на губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, котато е арестуван от четниците съединисти и им предава без всякаква съпротива ключовете на администрацията. Още преди това обаче, предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и..