В програма "Точно днес" разговор с Росен Костурков, депутат от ПП-ДБ и зам.- председател на Комисията по земеделие в НС за отговора на управлението и не/възможните разговори за аграрната политика у нас.
Росен Костурков каза: "Сектор земеделие у нас има нужда от по-голямо внимание от страна на държавата. Тук има неща, които са натрупани десетилетия назад, като напр. създаването на агроолигарсите, още по време на тройната коалиция и затвърдено от ГЕРБ внесе дисбаланси в земеделието. Ние на практика се превърнахме в монокултурна държава. Проблеми в земеделието и животновъдството имаме огромни."
"На 15 септември отпадна ограничението за внос на 4 вида стоки от Украйна. Това са пшеница, царевица, рапицово и слънчогледово семе, което е необосновано, едно решение на служебния министър Явор Гечев, който не успя да каже защо е взето", смята Костурков. Той допълни, че България е нетен износител на пшеница, като произвеждаме 4 до 5 пъти повече пшеница, отколкото потребяваме.
"Ние изнасяме, а цената на пшеницата се формира през световните борси", поясни Росен Костурков. Той категорично отрече да има дъмпингови цени на пшеницата, както смятат зърнопроизводителите.
"България изнася 6-7 млн. тона на пшеница на година, това са големи количества и ние не може да внасяме от Украйна. Слънчогледът не е борсова стока, ние произвеждаме малко под 2 млн. тона на година", поясни още депутатът. Той допълни, че нашите преработватели произвеждат олио и белен слънчоглед, които и изнасяме като продукт с висока добавена стойност.
"Ефектът за фиска е голям", каза още Костурков и попита защо да ограничаваме вносния слънчоглед.
"Защо производителите на слънчоглед вдигнаха цените към преработвателите", попита още народният представител. Той каза, че има много кръгове в политическата среда, които не харесват това правителство.
"Протестите повежда Българска аграрна камара, която се създаде съвсем скоро и се оглавява от животновъд, който е близък до бившето служебно правителство. Говоря за Симеон Караколев", каза Костурков.
Той не даде оценка на министър Кирил Вътев.
По повод на репликата за "терористите" на академик Николай Денков, народният представител каза, че има политически подтекст в протестите, дирижирани от аграрните бизнесмени.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...
Краткотраен дъжд
Значителна облачност с дъжд
Дъжд