Фантомът на операта е тук, в ума ми, пее Кристина. Фантомът на операта е там, в ума ти, потвърждава Фантомът. Дори не съм питал, но естествено, че познахте - говорим за онзи фантом на операта, който трудно излиза от умовете, веднъж влязъл в тях, говорим за рицаря на британската корона и член на Камарата на лордовете, за музикалния вълшебник, покорителя на всички музикални театри по света, барон Андрю Лойд Уебър.
Когато започнах да чета по-подробно за живота на композитора Андрю Лойд Уебър, останах с впечатлението, че той всъщност се състои само от творчество. Смушкани на биографичното дъно са колекциите му от вина, от картини и предмети, свързани най-вече с викторианската епоха, трите му брака и петте му деца, несметното богатство, което го поставя между стоте най-имотни британци. Основното обаче, което се вижда след името Уебър, е - какво е написал, какво къде е поставил, каква награда е спечелил. Още докато е на 9, той композира сюита в шест части, по-късно твърди, че основните теми за „Котките” е нахвърлил още на 15. На 17 вече е композирал мюзикъла The Likes of us - „Такива като нас”, по либрето на Тим Райс, вдъхновено от една книга на Лесли Томас. Мюзикълът обаче е поставен чак през 2005-та.
Музиката не е толкова позната, но стилът на „Такива като нас” си носи характерното звучене, нали? Все пак, за обикновените „нас” името Уебър реално става известно през знаменитата за Европа 68-ма година, с поставянето на „Йосиф и неговата пъстра дреха”. В този мюзикъл, вдъхновен от библейския разказ за Йосиф и неговите братя, а може би и от едноименната книга на Томас Ман, Тим Райс се шегува със сериозни неща, а Лойд Уебър на майтап смесва музикални стилове. Истинската световна слава обаче идва две години по-късно, когато тандемът Уебър – Райс създава рок-операта Jesus Christ Superstar, „Исус Христос суперзвезда”.
Разбира се, няма да коментирам нищо. Вероятно всички сте слушали музиката от оригиналния албум или сте гледали филма от 73-та. И двете имат страстни почитатели и страстни отрицатели. За мен обаче тук Уебър създава две наистина велики парчета. Първото от тях, изпълнено от Ивон Елиман, е посветено на любовта – арията на Мария Магдалена - I Don't Know How To Love Him, „Не знам как да го обичам”.
Няма нужда от превод, нали? А другата ария, която също май няма нужда от превод, е посветена и по фантастичен начин съчетава в себе си безнадеждността и надеждата. Тя е известна като I Only Want To Say, „Искам само да кажа”, арията на Исус Христос, когато остава сам в Гетсиманската градина, точно преди да бъде арестуван, измъчван и разпнат. Той е самотен и тъжен, вече знае, че е приготвен за жертвен агнец и моли – Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази горчива чаша. Но настоява и да разбере – защо е всичко това.
Това е оригиналното изпълнение от 70-та година на Йън Гилън, тогава вокалист на „Дийп пърпъл”. Всъщност точно заради ангажиментите си с групата той не успя да снима три години по-късно и във филма го замести Тед Нийли, който остави една наистина интересна визия на Исус, но изпълнението му, макар много вдъхновено, все пак не може да се сравнява с това на Гилън. Всички знаете какво следва после - Андрю Лойд Уебър и последното му сътрудничество с Тим Райс.
Мадона в ролята на Евита. Не можела да пее ли? Само че филмът с нея е чак от 1996-та, докато албумът излиза двадесет години по-рано, през 76, а мюзикълът - след още две години. Don`t cry for me, Argentina завладява света, но от историята на Ева Дуарте и Хуан Перон има още какво да се чуе.
В началото на 80-те Уебър излиза с „Котките”, представление, което се задържа на Бродуей цели 21 години, а пет години по-късно се появява „Фантомът на операта”, чисто оперна история за любов и опера, или за любовта към операта, а може би дори за операта в любовта, история, вдъхновена от едноименния роман на Гастон Леру. На 11 февруари 2012 година „Фантомът…..” отбеляза представление номер десет хиляди на Бродуей, след като пък самият Уебър с „Магьосникът от Оз” отметна в тефтерчето си своя деветнадесети мюзикъл.
Разбира се, не всички в този живот са съгласни да пеят само „Осанна” на маестро Лойд Уебър. Към него има няколко обвинения в плагиатство, но той печели единственото реално заведено съдебно дело. Не, че няма нищо в тази работа. Има нещо. Чуйте само един пример – първо спорния пасаж от албума „Echoes” на „Пинк Флойд”, а после от „Фантомът на операта” на Уебър:
Аз съм пълен лаик в музиката. Това, което чувам в случая е, че съвпадение има. Но онова, което не знам, е дали то означава кражба, тоест, дали е нарочно или случайно, дали говорим за плагиатство или за съвпадение на музикални идеи. В края на краищата – музиката разполага само с 8 ноти. Тази шега може и да е изтъркана, но искам да кажа, че например в литературата, с нейните хиляди думи, постоянно има съвпадения, дори между цели изречения – и това пак не е плагиатство.
Но шумът, който периодично се вдига по тази тема не е за учудване, в края на краищата, така стоят нещата с гениите – не всички ги харесват, поне докато са живи. Но всички са принудени, съзнателно или не, да уважават техния избор. А точно сър Андрю Лойд Уебър композира онази последна ария от „Евита”, която, освен вопъл на пълното отчаяние от смъртта, е и химн на невероятната гордост от човешкия избор, плод на свободната човешка воля.
Изборът беше мой - и мой напълно.
Можех да имам всяка награда, която пожелая,
можех да изгоря с великолепието на най-яркия огън
или пък друго - можех да поискам време.
Нали помниш, бях много млада тогава.
Годината беше вечност или ден -
какво да ги правя петдесет, шейсет, седемдесет?
Аз видях светлините, аз бях на своя път!
А как живях…..как те блестяха…..но как скоро светлините гаснатМладата поетеса Деница Младенова от гр. Бургас стана носител на Голямата награда в XV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, организиран от община Пловдив. Тя получи грамота и парична премия в размер на 2000 лв. за дебютната си книга „Първи живот“. Това е стихосбирка, която критиците вече определят като явление. Редактор е преподавателят по..
През 2019-а година Митко Новков издаде великолепната си книга "Изядената ябълка", книга, събрала 101 управителски истории. Шест години по-късно, сиреч днес, с автора се връщаме към тези занимателни и мъдри разсъждения. Защо? Ами защото Управителят е вечен, както е вечно времето и човешкия род. Но променя ли се? Слушайте, интересно е.
Авторски концерт с музиката на Христо Йоцов представят в Дома на културата “Борис Христов” в събота. Той е съвместен с Плевенската филхармония и е под диригентрсвото на брат му Борислав Йоцов. В програмата са включени три произведения, които са премиера за пловдивската публика. Това са “Скорпион” – пиеса за кларинет и струнен оркестър,..
Изложба поп арт фигуратив „Сами заедно 1999–2009“ на Цветана Янева-Гумеля ще бъде открита тази вечер в сутеренната зала на експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия. Ще бъдат показани 30 нейни живописни платна, създавани през различни години, но обединени от общо концептуално послание. Те дават ретро поглед към..
Пловдивската галерия "Дяков" показва за първи път изкуството на Борис Желев. Неговата самостоятелната изложба "Археология на спомените" може да се види в следващите две седмици. Те 15-та поред в творческата кариера на художника. Борис Желев е роден в Сливен през 1961 година. Завършва художествената гимназия в Казанлък и специалност "Живопис"..