По думите му, актът не е случаен - минали са 23 години от Съединението, а България продължава да бъде васална на Турция. Моментът е избран много добре от българското политическо ядро, защото и Австрия се готви за анексиране на съседни държави, а в Европа има разделение, по отношение на мнението за Берлинския договор. Политиците ни се възползват от тази ситуация.
Петров направи препратката във времето какво точно означава думата "независимост", тъй като датата 22 септември 1908 година винаги е стояла в сянката на 3 март и Сан Стефанския договор и 6 септември, Деня на Съединението.
"Самата дума "независимост" в своето значение доста пари...дали искаме да бъдем независими самите ние, какво сме правили през времето на различните поколения оттогава до днес за своята независимост. Това са въпроси, които всеки българин трябва да си зададе".
Според Петров, съществуват различни становища у хората по темата. Тези становища започват от личностното "аз" и как всеки ще възприеме своята независимост в контекста на цялото и още, как ще изглежда самата държава в контекста на празничния ден.
"България винаги е била между чука и наковалнята в новата ни история и политическия ни елит се е мъчил да лавира между топлите и студени вълни, които са ни обливали непрекъснато. В днешно време като държава е много трудно да бъдеш изцяло независим, защото с всеки изминал ден общността като Свят, става все по-трудно контролируема и все по-лесно отваряща се към случващото се".
По думите на Петров, случващото се през последните години на терена на политиката, е много полярно. Поляризацията е сведена до клетката на обществото - семеството, хората, които сами са се настроили едни срещу други под различните политически знамена. "И когато липсва добра обединяваща кауза, каквато е било Съединението на България, Независимостта на държавата, които сега все по-трудно могат да се намерят, е много трудно".
Разделението на политически краски обаче е удобно на политиците, защото така се управлява по-лесно. Той призова политиците да се замислят върху факта, че българският народ е търпелив, но идва момент, когато тази пара трябва да бъде изпусната и не се знае дали този момент няма скоро да настъпи отново, подчерта Адриан Петров.
Петров покани пловдивчани на Античния театър на спектакъла на Ансамбъла за народни песни и танци "Родопа" - Смолян .
"Безспорен е фактът, че хората в Родопите са успели чрез силата на културата, на родовата памет да потиснат сълзите си и болката, че са останали след Съединението извън пределите на България, да създадат уникалния фолклор, който ние сме длъжни да пренесем през вековете. В тази магия на планината любовта е водещото и това е пренесено чрез фолклора".
Интервю - звуковия файл:
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица гостува доктор Димитър Бакалов от Спешното отделение в МБАЛ „Пазарджик“. Тази година той получи наградата „Доктор Стефан Черкезов“ на Българския лекарски съюз, която се присъжда за лекарска всеотдайност и етика. Доктор Бакалов казва, че това е голямо признание и основен мотив да продължи всеотдайно да се..
Важно е не кой, а чий ще е особеният управител на "Лукойл България" - кои хора зад него ще дърпат конците. Така смята проф. Румен Гечев, бивш вицепремиер и министър на икономиката в „Кабинета Виденов“, сега преподавател по икономика в УНСС. Според него н оминацията на Румен Спецов, появила се само дни преди изтичането на законовия срок, е..
Благотворителна кампания под надслов „Купи и Дари“ организират за втора поредна година Ротари, Ротаракт и Интеракт клубовете в Пловдив. Кампанията е насочена към хора и семейства в затруднено положение, като целта е да се съберат дълготрайни хранителни продукти за тях. Миналата година по време на акцията бяха събрани над два тона хранителни..
Организацията "Тракийски туристически район" провежда обучение по проект DETOUR - инициатива за трансформация на местния туристически сектор, насочена към малките и средни предприятия в туризма. Тя се фокусира върху най-актуалните предизвикателства пред индустрията: устойчив туризъм, дигитална трансформация и адаптация към климатичните промени...
Икономическото и социалното развитие на регоините остава „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя..