Великите европейци - Стивън Хокинг

Колкото и да не сте съгласни с тези твърдения, ако ги отнесете към живота на Стивън Хокинг, наш съвременник и един от най-великите физици на всички времена, ще видите колко са верни.

„Здравейте, моето име е Стивън Хокинг – физик, космолог и нещо като мечтател” – с тези думи, изречени чрез компютърно модулирания си глас, един човек, чиито научни  открития промениха завинаги настоящето и бъдещето на цялото човечество, започна  документалната се филмова поредица „Вселената на Стивън Хокинг”. Говорим за един човек почти сразен, но не и победен от природата, за човек, който докосна и почти разбули светото тайнство на Сътворението, за човек, чиито важен съвет към нас, хората, е да гледаме звездите, не краката си. Може би, за да видим.

Големият взрив, събитието, което поставя началото на нашата Вселена, може да се е случило, може и да не се е случило – свидетели няма. Но има научни методи, логика и математика, заради които нашата човешка наука смята, че то е факт. Теоретичната обосновка и математическото доказателство за това даде през 1971-ва година именно Стивън Хокинг, заедно с приятеля си, математикът Роджър Пенроуз.

През 1949 година журналистът Фред Хойл се присмива по ВВС на една теория, според която Вселената е възникнала чрез взрив преди 13.7 милиарда години и оттогава насам се разширява. Идеята за избухването на нещо дребно колкото първичен атом не е съвсем нова. Двадесет години по-рано я излага Жорж Льометр, белгийски йезуит и физик. Тази визия произтича пряко от Общата теория на относителността на Айнщайн. Според неговия модел Вселената или трябва да се разширява, или трябва да се свива, предвиждане, с което самият той, като привърженик на статичната Вселена, не е съгласен и затова се хвърля да измисля тъй наречената космологична константа, та дано успокои нещата. Не ги успокоява. 

 До 60-те години на миналия век толкова теоретични предвиждания се оказват реални, че теорията за големия взрив започва да се приема доста широко в научните среди. Липсва и само известна стройност и красота, както и малко математика. Тогава на сцената се появява 29-годишният Стивън Хокинг, който измисля красивата част. „Ако теорията на Айнщайн е вярна, то трябва в началото всичко да е било една изключително малка точа на сингулярност, характеризираща се с огромна плътност и висока температура, която е гръмнала от напрежението и така е поставила началото на пространство-времето, тоест, на Вселената.” Докато си разсъждава така, Хокинг разбира, че не му достигат математическите умения, за да докаже теорията си. „Тогава се обадих на Роджър и с него измислихме цяла нова математика” – цитирам по памет един спомен на човека, който си играе не само със звездите, но и с математиките, сякаш са малки небесни топчета. И веднага се сетих за историята как Нютон заради един бас измисля интегралното смятане. Та покрай цялата тази история Стивън Хокинг развива и теорията си, с която се нарежда сред най-прочутите физици на всички времена – теорията за черните дупки. Целият научен свят го аплодира.  

Превод: Според племето Бошонго от Централна Африка, в началото са съществували само тъмнина, вода и великият бог Бъмба. Един ден Бъмба, измъчван от болки в стомаха, повърнал слънцето. Слънцето пресушило част от водата и така се създала земята. Все още в болки, Бъмба повърнал също луната, звездите и някои животни – леопарда, крокодила, костенурката и, накрая, човека. Този мит за сътворението, също като много други подобни, се опитва да отговори на въпросите, които всички ние си задаваме – защо сме тук, откъде сме дошли.

Така започва една от много редките вече публични лекции на големия английски физик и космолог Стивън Хокинг по темата за произхода на Вселената. Не забравяйте, че той говори чрез компютър, а компютъра пък управлява само чрез помръдване на една скула от лицето си, единственото мускулче, което, с божията помощ, все още може да мърда съзнателно. Той е в инвалидна количка, напълно парализиран, заобиколен постоянно от асистенти и оборудван с въпросния магьоснически компютър. Всичко започва през 63-та година, когато е на 21. На Стивън Хокинг му предстои да се жени за бъдещата си дългогодишна съпруга Джейн, когато му е поставена диагноза „амиотрофична латерална склероза”. Лекарите му дават година, най-много две, живот. 

Оттогава са минали 50 години и макар състоянието му постоянно да се влошава, докато болестта парализира тялото му парче по парче, мозъкът на Хокинг все още работи като машина и търси онова, което геният на физиката преди него, Айнщайн, също търсеше и наричаше Теорията на всичко. Нещо повече. Въпреки неистовата битка с болестта, която води постоянно, Хокинг се захласва и по други, понякога невероятни, занимания – има три деца например; с прочутите си книги за черните дупки и разни други космически и човешки феномени той е сред най-значимите популяризатори на науката; стана рекламно лице на една застрахователна компания; като подготвителен етап за полет в Космоса премина през програма за летене в безтегловност; заедно с дъщеря си Линда написа и издаде детска книга; след късната раздяла със съпругата му Джейн даже се появиха твърдения, че понякога намира време да посещава стриптийз-клубове и да се радва на съвършеното божие творение, наречено жена. Нищо чудно и така да е, след като в едно интервю по повод 70-та си годишнина Хокинг заяви, че нещото, за което мисли най-много през деня, са жените. „Те са пълна загадка” – твърди големият учен. Не знам дали някой се скандализира, ако това за стриптийз-клубовете е истина, но аз лично стискам палци той да реши, поне за себе си, и тази велика загадка - жената, не само обикновените физически загадки на Вселената.

Това са звуци, записани от космическата станция Вояджър при преминаването и край гиганта на нашата Слънчева система Юпитер. Можем да чуем и Земята, разбира се:

Можем да чуем Слънцето, звездите, галактиките – звуците на Вселената, които показват колко жив, странен и непредсказуем организъм е тя. А физикът Стивън Хокинг разбули една от нейните най-големи мистерии – черните дупки.

А ето и звукът от черна дупка. Разбира се, той не е реален, а компютърно анимиран от специалисти на НАСА, тоест, представлява нещо като превод, подходящ за човешко ухо, на звукът от тъй наречените Х-лъчи, свързани с повърхността на дупката.

Класическото определение на черните дупки пък звучи така – това е област в пространство-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Е, напук на собственото си първоначално мнение, през 1971-ва година Хокинг доказа, че може, като комбинира ефектите на микро и макро света и по този начин навлезе дълбоко в мечтаната от него Теория на всичко. Звучи налудничаво, но ще се опитам да обясня идеята му, че черните дупки не са чак толкова черни, само в две изречения. Тъй като от Квантовата физика се знае, че сред нищото на Вселената спонтанно се появяват и изчезват двойки противоположно заредени частици, един ден Стивън Хокинг се пита какво ще стане, ако те се натъкнат на черна дупка. 

Отговорът, който дава след неистови теоретични и математически мъки, е, че отрицателната частица ще бъде засмукана в черната дупка и ще намали нейната маса, а положителната ще се оттласне от повърхността и под формата на радиационно лъчение. Не ме питайте защо трябва да става точно така, а не обратно. Нито откъде накъде сред нищото ще се появят от нищото някакви си заредени частици – това аз може и да го знам, че става, но не го разбирам. В днешния свят, където физиката е нещо като острието на съвременната научна и философска мисъл едновременно, това го разбират малцина, включително Хокинг. И неслучайно преди време той каза, че иска да надникне в ума на Бога. Не знам обаче дали продължава да има същото желание и днес, след като в последната си книга, „Великият дизайн”, на практика изключи Бог от своята визия за Вселената. 

Според Стивън Хокинг „човек не може да докаже, че Господ не съществува, но науката го прави ненужен”. Идеята му за това е свързана с гравитацията, както и с възможността за спонтанно възникване на нещо от нищо. Естествено, и с последните развития на тъй наречената М-теория, според която в нашият свят всъщност има не четири измерения - три пространствени плюс времето, а между 10 и 11 измерения. При това той е само един от световете в Мултивселената, в която всички възможни истории се случват едновременно, тоест, както казва Стивън Хокинг – може да има история, в която Луната да е от синьо сирене. Звучи толкова абсурдно, та чак привлекателно. Но думите, плод на човешката мисъл, какво ли не могат да сътворят – дори Бог, който не е много умен. Или пък се прави на Бог не много умен, защото е прекалено умен. А какво ни остава на нас, хората? Ами - продължавай да говориш, както ни съветва Стивън Хокинг в едно от най-фантастичните си превъплъщения – като участник във видеоклип на групата „Пинк Флойд”, нова версия на Keep Talking от албума The division bell, „Гарнизонната камбана”.В него, съвсем разбираемо, великият физик играе гласът на мъдростта, гласът, който разказва:

Превод: Милиони години наред човечеството живееше точно като животните. После нещо се случи, което отприщи силата на нашето въображение - ние се научихме да говорим.

Текстът е създаден преди смъртта на Стиван Хокинг

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: