Необходим е анализ и сериозна работа за дигиталната трансформация на общинското здравеопазване в Пловдив, включително и по-голяма оптимизация на оперативните, административните и клиничните процеси. Това може да доведе до сериозно подобряване на качеството на предлаганите услуги, стана ясно по време на среща между експерти на Община Пловдив, Медицински университет в града и Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
От неправителствената организация подчертаха, че работят много добре с Медицински университет-Пловдив, като висшето учебно заведение от тази година е и член на клъстера.
„Предвид доброто сътрудничество с Медицински университет-Пловдив и потенциалът на града, решихме да зопчнем от тук, заради добрата основа, която можем да положим“, каза Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
На срещата присъства и Радой Павлов, който живее и работи повече от 20 години в чужбина, а в момента е ръководител на „Дигитална архитектура“ към Университетската болница в Цюрих.
„Пристигам от една здравна система, която е на високо ниво, не само от гледна точка на дигитализация, но и като болнична инфраструктура. Очевидно ние няма как да направим големи стъпки и да се сравняваме с швейцарската здравна система. Но ние сме дошли с един пакет от предложения, с няколко малки, но важни стъпки, които трябва да се направят за да се положи основа за по-добро здравеопазване в Пловдив и областта“, заяви в инетрвю за Радио Пловдив Радой Павлов.
На първо място трябва да се създаде разбиране за информацията в здравната система и как тя да може да е в помощ не само от медицинските специалисти, но и от пациентите.
„Ще предложим и няколко конкретни стъпки за модернизиране на общинските здравни заведения, тъй като те нямат капацитет да се развиват като една модерна болница. Но смятаме, че с няколко малки стъпки, може да се повиши чувствително нивото на качесво на здравните услуги“, подчерта Павлов.
В звуковия файл можете да чуете цялото интервю с Радой Павлов.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност