Необходим е анализ и сериозна работа за дигиталната трансформация на общинското здравеопазване в Пловдив, включително и по-голяма оптимизация на оперативните, административните и клиничните процеси. Това може да доведе до сериозно подобряване на качеството на предлаганите услуги, стана ясно по време на среща между експерти на Община Пловдив, Медицински университет в града и Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
От неправителствената организация подчертаха, че работят много добре с Медицински университет-Пловдив, като висшето учебно заведение от тази година е и член на клъстера.
„Предвид доброто сътрудничество с Медицински университет-Пловдив и потенциалът на града, решихме да зопчнем от тук, заради добрата основа, която можем да положим“, каза Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
На срещата присъства и Радой Павлов, който живее и работи повече от 20 години в чужбина, а в момента е ръководител на „Дигитална архитектура“ към Университетската болница в Цюрих.
„Пристигам от една здравна система, която е на високо ниво, не само от гледна точка на дигитализация, но и като болнична инфраструктура. Очевидно ние няма как да направим големи стъпки и да се сравняваме с швейцарската здравна система. Но ние сме дошли с един пакет от предложения, с няколко малки, но важни стъпки, които трябва да се направят за да се положи основа за по-добро здравеопазване в Пловдив и областта“, заяви в инетрвю за Радио Пловдив Радой Павлов.
На първо място трябва да се създаде разбиране за информацията в здравната система и как тя да може да е в помощ не само от медицинските специалисти, но и от пациентите.
„Ще предложим и няколко конкретни стъпки за модернизиране на общинските здравни заведения, тъй като те нямат капацитет да се развиват като една модерна болница. Но смятаме, че с няколко малки стъпки, може да се повиши чувствително нивото на качесво на здравните услуги“, подчерта Павлов.
В звуковия файл можете да чуете цялото интервю с Радой Павлов.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..