Системата „бонус-малус“, според която застраховката „Гражданска отговорност“ струва различно за системни нарушители и дисциплинирани шофьори, отново идва на дневен ред, след като финансовото министерство предложи за обсъждане промяна в Кодекса за застраховане.
Институците у нас обаче на са узрели за въвеждането на тази мярка, категоричен е Богдан Милчев от Института по пътна безопасност.
Повече от 12 години само се говори за тази мярка или система, но тя не се въвежда. Налице е институционално и обществено лицемерие. Нито институците, нито обществото искат системата "бонус - малус". Всички по телевизията и радиото казват, че я искат, но на практика никой не я иска. Единствено застрахователните компании имат интерес, но те не могат да я въведат, коментира в ефира на Радио Пловдив и следобедната програма "Ден след ден" експертът по пътна безопасност.
По думите му повече от половината застрахователни компании у нас оперират и в Европа и знаят, че там където се въвежда "бонус-малус" катастрофите намаляват с 10 -15 процента още през първата година. Това автоматично води до намаляване на травматизма и по-малко изплащане на обезщетения за материални и нематериални щети. Т.е застрахователят ще спечели, би трябвало да спечели и обществото, защото ще намалeят жертвите. Това обаче не се получава, тъй като в България има странно разбиране за жертвите по пътищата, а именно, че това е божа работа.
Докато смятаме,че жертвите може само Господ да ги намали, а не този, който доставя транспортната система, ние няма да имаме нито бонус, нито малус, каза още Богдан Милчев. Според него този, който ползва пътя ще прави грешки, но трябва да се направи така, че да не загива въпреки грешките си.
Още за опита при въвеждането на "бонус-малус" в европейските страни, възникването на тази система и необходимото да се промени в тази насока можете да чуете в интервюто от прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...