Лекарствата от паралелен внос са недостъпни за пациентите след проблеми с въвеждането на е-рецептата за антибиотици и антидиабетни продукти, алармираха от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. От организацията изразиха силно притеснение за сериозните казуси, които възникват поради начина на въвеждане на електронната рецепта. От понеделник получаваме сигнали за множество върнати пациенти с е-рецепта за антимикробни продукти от паралелен внос, които не могат да получат в аптеката, въпреки че са налични, се казва в позиция на организацията, която предлага и конкретни решения на този казус.
В интервю за предаването „Ден след ден“ на Радио Пловдив изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства Боряна Маринкова заяви, че е сигнализирано в Министерството на здравеопазването още на 6 юли за съществуващия проблем в начина на водене на регистъра на националните номера.
Причината е, че когато се изписва лекарство в електронната рецепта, то е обвързано не само с търговското наименование, концентрацията и размер на опаковката, но и с неговия национален номер, което нормативната база не изисква. Процесът е един и същ и за лекарствен продукт, заплащан от НЗОК, лекарство по „бяла“ рецепта на свободна продажба или продукт, отпускан без лекарско предписание. При НЗОК продуктите има и код по НЗОК. Фармацевтът в аптеката няма право да отпусне идентично лекарство, но с различен национален номер или различен НЗОК код. Тази, на пръв поглед разумна мярка, на практика не отчита наличието на продукти от паралелен внос и реално ефективно ги спира от продажба на българския пазар и лишава пациентите от тях.
„На Министерството на здравеопазването още през месец май показахме, че за един и същи продукт, съществуват по няколко номера, когато говорим за лекарства от паралелен внос. Добавете към тях същото лекарство, със същото име, същата концентрация, същата опаковка, което има номер и на първовносителя. Тоест, може да се окаже, че едно и също лекарство има два кода. Когато един лекар тръгне да изписва лекарство, той го закача към код, а срещу този код може да има лекарство, което в аптеката не е налично, а в същото време да е налично същото лекарство, но с друг код“, обясни Маринкова.
Затова от организацията настояват лекарствата да се изписват по име, а не чрез код.
„Към момента няма недостиг на антибиотици, има един хаос, който се предизвика от създаването на една система, която се прикача към друга система, която се оказва несъвършенна и ние сме предупредили многократно затова“, категоричен е изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства.
Цялото интервю с Боряна Маринкова можете да чуете в звуковия файл.

На 10 ноември в Пазарджик ще е премиерата на книгата „Родопската теснолинейка“. Това е книга-енциклопедия, която в 364 цветни страници събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България по маршрута Септември–Добринище. В интервю за програма "Ден след ден" Кристиян Ваклинов..
Проектобюджетът за 2026 година е определен от бизнеса като опасен и нереалистичен. Според заместник-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и социолог Кънчо Стойчев държавата върви към свръхдефицит и критично равнище на задлъжнялост, а цената ще бъде платена от българските данъкоплатци. В интервю за Радио Пловдив Стойчев заяви, че..
Намалява увереността на българите както за за личните им финанси, така иза икономиката на държавата през следващата година, динамично расте прогнозата за повишаване на цените - това са част от изводите на проучване, направено от агенция "Мяра" през месец октомври. Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм, като цяло..
Председателят на БТПП Цветан Симеонов определи като неприемлив подходът на управляващите, които оставиха само ден на работодателите да дадат становища по бюджета, а в същото време ги използват като параван в Тристранния съвет. "При новите условия, с тези съкрани срокове по всяка вероятност ще гласуваме против бюджета. Имаме горчив опит с това, че пак..
Огнян Тодоров, председател на Сдружение "Български музеи" и директор на Природонаучния музей в Пловдив, коментира в програма "Точно днес" очакваното финансиране от бюджета за 2026 г. и състоянието на музейния сектор. Той подчерта сериозния дисбаланс в заплащането между секторите "Образование" и "Култура", като заплатите на музейните работници са..