Новото тази седмица са неизпълнените рецепти за антибиотици, заради въвеждането на електронните рецепти. Трябва ли да се върнат хартиените рецепти, научаваме мнението на пациентите от Боряна Ботева, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване.
,,Заради хаоса, който в момента е настъпил сред електронните рецепти пациентите са доста скептично настроени. Знаете, че когато нещо ново се въвежда, обикновено има и негативни настройки и позитивни настройки. Като цяло пациентите харесват електронизацията. Според нас ние трябва да вървим в такава посока, но трябва да се съобразим и с особеностите, които имаме в България.’’, каза Ботева
Тя допълни, че при антибиотиците има проблем, тъй като те не се внасят регулярно в България, а голяма част от фармацевтичните компании са напуснали през последните години.
,,Аз разбирам позицията на лекарите и смятам, че тя трябва да се уважи, че преценката е тяхна какъв антибиотик да изпишат на пациентите и че не фармацевтът трябва да преценява да го замени.’’, уточни още Ботева
Председателката смята, че е добре да остане възможността за хартиените рецепти, докато законодателството се адаптира, защото единственият възможен начин медиците да предписват лекарства е на хартиена рецепта.
,,Идеята на електронизацията на първо място освен проследяване на продажбите, начин да се контролира безконтролната употреба на антибиотици, тя има за цел да улеснява, а не да затруднява.’’, подчерта Ботева и допълни, че има пациенти, които купуват медикаменти от други държави, защото в България ги няма или са на по-достъпна цена.
,,Ще ви дам пример с пациентите с лупус. Знаете медикамента, който се използва широко за лупус – хидроксихлороквин. По време на Ковид го нямаше регистриран в България изобщо. Имаше един, който беше спрян от употреба. По време на Ковид пациентите бяха в ситуация, в която нямаха медикамент в България. Те си купуваха и продължават да го купуват от Гърция и други държави.’’, заяви Ботева
Тя обобщи, че продължава да се бави диагностиката на ревматоидните заболявания в България с над 5 години, но че това е преобладаваща тенденция в световен мащаб.

Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
ОбС на Пловдив не прие предложението на представителите на БСП за програма „Достъпно жилище“. Идеята визираше подкрепа за строителство на жилища за млади семейства на цени под пазарните. Общинския съветник Калин Милчев коментира със съжаление, че това е първата политика, която би развила община Пловдив в посока младите хора, младите семейства, младите..
Годишна конференция за инвестициите във водния сектор се провежда днес и утре в Старосел с участието на експерти от бранша. Включват се представители на Европейската комисия, Министерството на околната среда и водите и учени. Организира се от Българската асоциация по водите. Водният сектор изисква много инвестиции, както за поддръжка,..
"Най-вероятно въвеждането на принципа "замърсителят плаща“ ще бъде отсрочено за края на 2026 година и това е записано и в проектобюджета за следващата година". Това каза в пловдивското село Бенковски министърът на околната среда и водите Манол Генов. Той обаче припомни, че заради многократното отлагане, срещу България има задействана наказателна..