Учени и журналисти срещу дезинформацията в интернет

В Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив ще се проведе кръгла маса на тема "Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията" с цел да се повиши доверието в медиите и науката за по-качествено и задълбочено съдържание в интернет пространството, който стартира през октомври 2021 г.  

В интервю за Радио Пловдив Иван Радев от Асоциация на европейските журналисти заяви, че изводът от опита му с Академичната общност е, че се е натъкнал на огромно количество дезинформация, свързано с науката.

„На самите учени вероятно им прави впечатление, вероятно не, защото те работят по други методи. Те правят своите изследвания, но в интернет се появяват какви ли не безумия, които засягат най-различни научни области. Като журналисти забелязваме тези явления и трябва по някакъв начин да се противопоставим на дезинформацията“, коментира журналистът. Той поясни, че размерите на дезинформация са огромни, а темите  твърде разнообразни, като пример посочи пандемията и различните науки – физика и астрономия. 

,,Като започнем от хората, които смятат, че земята е плоска до това, че има оръжие наречено ’’харп’’, с което могат да се предизвикват земетресения или пък, че се използват хербициди, които могат да превърнат мъжете в жени. Тези хербициди са в хранителни продукти, които се намират в нашата търговска мрежа. Постоянно се появяват такива алармисти, предупреждения избягвайте еди-коя си храна, избягвайте еди-кое си лого’’, уточни Иван Радев.

Съобщи, че на кръглата маса ще се обърнат главно към учени, които да разказват на популярен език, да обясняват на хората, че всъщност не трябва да са прекалено доверчиви и да вярват на всяко нещо, което някой напише в интернет, само защото понякога може да звучи логично, но това е само защото нямат достатъчно знания по темата. На кръглата маса ще бъде засегната и темата за психологията на манипулацията. Журналистът уточни, че психологическите механизми спомагат дезинформацията да бъде масова.

,,От една страна ние сме склонни, това е доказано, да вярваме на всичко, което потвърждава нашите убеждения, т.е. ако ние така или иначе вярваме, че някой се опитва да ни продава вредни храни, храни, които вредят на нашето здраве, ние сме много склонни да споделим информация, която е безумна, но която потвърждава това наше притеснение без да е подложено на съмнение’’, обобщи Радев и допълни, че друг психологичен механизъм е дезинформацията, споделена от множество хора.

Регистър на учени и експерти бе представен по време на кръглата маса на тема "Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията". На нея бяха презентирани и учебните модули за учени и журналисти. 

Весела Казашка от Центъра за растителна и системна биология и биотехнология в Пловдив представи работата така: "Проектът за нас беше едно предизвикателство. Провокира ни с това, че в последните години виждаме пропаст между научното знание и отразяването му в медиите. Тя поясни, че ЦРСББ е първият такъв, финансиран от Европа и се занимава предимно с фундаментални приложни изследвания." 

Милена Илиева от Асоциацията за кариерно развитие и обучение допълни: "В двете общности остават полезни модули за обучение. Това са модулът за учени, подготвен от журналисти, и другата част е модулът от учените за журналистите. През последните шест години АКРО работи усилено в областта на медийна грамотност. Илиева отбеляза, че е важна целта - младите хора да се ориентират в полето на медиите. Тя представи и дейността на Тракийския университет, които откриха серия нови специалности и активно работят като проверители на факти."

Мария Черешева от Асоциацията на Европейските журналисти каза, че нашето законодателство, съвсем скоро ще прилага европейските директиви за проверка на фактите в интернет средата. Тя допълни, че в ЕС институциите се опитват да ограничават вредното съдържание в интернет, за разлика напр. от САЩ. В края на 2022 г. влезе в сила  Европейският акт за цифровите услуги, който е регламент и се прилага директно в законодателството на европейските страни. В България текат работни групи, където се уреждат тези механизми за по-активна проверка на информацията.

В рамките на инициативата около 100 журналисти и представители на академичните среди са участвали в серия обучения и онлайн лекции за проверка на фактите, проведени в София, Пловдив, Благоевград и Стара Загора. За този период са публикувани и 75 статии на платформата за проверка на фактите Factcheck.bg, разобличаващи манипулативни или неверни данни за явления от света на науката.