"Целта е да представи един алтернативен поглед към държавните финанси – малко по-провокативен и смел, и да покаже как биха изглеждали те при различни политики", посочи той.
По думите му при представянето на алтернативната финансова рамка се е получила интересна дискусия, като обединителната нишка е алтернативния поглед, който елиминира дефицита.
"Това, което ние сме заложили е по-нисък дефицит в рамките на 1,5% и то вследствие на доста по-смели реформи, затова не е елиминиран дефицитът в първата година, но в дългосрочен план, през следващите две години ние залагаме във нашата рамка той да се сведе до 0%. Съответно при тази политика и дългът не се покачва, той остава на същите нива като в момента, тъй като правителственият план все пак залага по 2-3% на година, което е нормалко, когато имаш дефицит. Така че доста по-консервативен подход и доста по-бързо елиминиране на дефицита. Това е стратегията, която следвахме в дълъг период, може би 20 години и повече в България дефицитът беше около нулата или се планираше в средносрочен план да падне до нулата. Сега сме в нова ситуация, в която дори в средносрочен план планираме дефицит до 3%, което си е около 6,5 млрд. лв. на година", коментира Ганев.
Той обясни, че фокусът, който поставят от ИПИ е, че целта на бюджетът е да провокира чрез политика България да настигне страните в Централна и Източна Европа, както и Балтийските републики, които вече са в някои случаи до 90% от средноевропейското равнище на доходи, а страната ни все още е на 60%.
"Виждаме, че в тези страни нивото на инвестиция е доста по-сериозно и устойчиво през годините. И затова едната от идеите, които предлагаме в сферата на данъците е нулевата ставка за реинвестираната печалба, а технически това е моменталната амортизация, когато купуваш машини. Т.е., ако дадена компания купи машини и оборудване за производство, тя може още на първата година да начисли пълната амортизация и да й падне данъчния резултат и ефективния данък, който плаща. Това е опит през данъчна политика да провокираш компаниите да инвестират, тъй като вече имат и стимул да го правят", подчерта икономистът.
Според него другата промяна е по-сериозното намаление на осигурителната тежест, тъй като това остава най-голямата тежест върху труда.
Петър Ганев коментира и оставката на Борислав Михайлов. По думите му докато не се проведе новия конгрес на БФС и няма някаква нова власт, която да се сформира във футболния съюз, ако въобще може да се сформира, защото там има юридически казуси, доста кандидати може да се появят, темата ще остане висяща още два-три месеца и вече след провеждането на нов конгрес ще има възможност за отпушване. "Няма как, след като Борислав Михайлов е в оставка и има временно управление, да очакваме някаква промяна", категоричен беше той.
Според него държавата трябва да приложи има комбинации от мерки, за да се оправи футболът, не може само да се хвърлят пари в инфраструктура.
"Това видяхме в Пловдив – сравнително хаотично, то не е резултат от дългосрочна програма или политика, а просто няколко решения първо на правителството, после на общината, която вече нямаше и избор, все пак двата стадиона трябваше да се довършат. Да те, ще станат хубави, но само по себе си това не променя футбола в Пловдив. Виждаме, че привърженици на двата отбора също протестират и спрямо БФС, понякога и помежду си, видяхме най-различни вълнения в двата клуба. Така че по-скоро трябва да се търси решение, което е класическо, както се е случило в Англия и по света в края на 80-те и началото на 90-те. Ако държавата влиза с пари в инфраструктура, тя да търси насреща промяна, прозрачност, институции, които да работят, правила, разделяне на лига и футболен съюз, адекватно управление и комерсиално на професионалния футбол в това число и телевизионните права, които са най-големия приход. Т.е. трябва да е комбинация от мерки. Не може само да хвърляш пари и да казваш: "Ами то нищо не се променя, а ние хвърлихме 50 милиона". Но това е наложително. От друга страна пък, колкото и да го променяш този футбол, ако нямаш добра инфраструткура, ти вече си изостанал безкрайно от това, което се случва в Европа", заключи Петър Ганев.
Чуйте още в звуковия файл.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...