Според него Австрия, която на последната среща наложи вето и на София и на Букурещ за Шенген, е притеснена от наплива на мигранти и затова страната трябва е много фокусирана в обясненията какво прави за охраната на европейската граница. "Защото е имало 80 хиляди опита за нелегално влизане в нашата страна и те са спрени през последните 8-9 месеца. Това е нашият опит, който трябва да подчертаваме. Основното притеснение е, че България не охранява добре европейската граница. Това притеснение беше насадено заради вътрешно-политическа дискусия, но се намираме в такова положение, в което независимо колко тежат аргументите, те са в публичното пространство", коментира евродепутатът.
В Нидерландия аргументите ни трябва да са свързани с това, че България е изпълнила всички критерии за Шенген, води дебат по конституционните промени и въпреки че върховенството на правото никога не е било обвързващ критерий, Нидерлания винаги е била по- скептична към влизането ни в Шенген по този пункт, обясни той.
"Ако в Нидерлания моята сила е през дипломацията и политическите контакти на ДПС в либералното семейство, то със същата сила нашите аргументи бяха подкрепени от Румънката федерална партия и от австрийските либерали, които са много силен глас за членството на двете страни в Шенген", добави Кючюк.
На въпрос дали вижда сигнали в полза на София и Букурещ от Виена и Амстердам той отговори, че качествена промяна се постига с количествени натрупвания. "Еднопосочни и конкретни действия са необходими за забележителна промяна. Много е важно до края на годината да мобилизираме целия си ресурс и да говорим и работим за влизането в Шенген", каза съпрезидентът на АЛДЕ.
Илхан Кючюк изключва варианта за разделянето на двете страни от пакетно влизане в Шенген, защото това не се е случвало досега. Освен това нито една държава няма да спечели от разделянето, защото на границата с Гюргево пак ще се чака между 12 и 14 часа. Щетите за икономиката и конкурентноспособността в ЕС ще са огромни, а в геополитически смисъл щетите ще са още по- големи, защото това ще ни остави в периферията на ЕС, смята евродепутатът.
Той смята, че е много е важно да влезем напълно в Шенгенското пространство, а евентуално решение за поетапно влизане трябва да бъде изключително добре прецезирано от МВнР и да се вземе след задълбочен анализ. Частичното приемане означава първо по въздух и после по суша. За да не се поставят нови условия към двете страни, ако се стигне до частично присъединяване, трябва да се поискат конкретни срокове за пълноправно членство, е позицията на Илхан Кючюк.
По повод на кандидатурата на Марк Рюте за Генерален секретар на НАТО евродепутатът заяви, че София не трябва да бърза с подкрепата си за нея, защото тази позиция е много важна. "Не трябва да се бърза и тези които смятат, че страната ни трябва да покаже твърдост мислят като мен", заяви Кючюк.
Извънредните срещи не са изключение за Европейските институции, по- скоро са правило.
"Не виждам пречка ЕС да бъде свикан до края на годината и да бъде постигнат консенсус и добрата новина да дойде в началото на 2024-та година", заключи съпредседателят на АЛДЕ.
Интервюто можете да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...