Антония Дочева за изкуството и красотата на живота

Антония Дочева е илюстратор и художник. Родена е в София. През 1968 година завършва Художествената гимназия в София, а през 1973 година се дипломира в Националната художествена академия “Николай Павлович”, специалност “Илюстрация и оформление на книгата”. За годините творчески път и труд, тя има много самостоятелни изложби у нас и в чужбина.

„Моята мечта, винаги, е била да рисувам за деца. И, когато кандидатствах, в Академията, кандидатствах в две специалности „Графика“ и „Илюстрация“, даже в момента излиза книга от създаването на тази специалност, 100 години, вече. И, тъй като влязох и в двете специалности, естествено най-голямата ми радост беше да си остана в „Илюстрация“ и така завърших „Илюстрация и оформление на книгата“. След, което започнах да работя с издателства, учебници, книги за деца, всички исторически книги, комикси доста, много илюстрации към детски филмчета към киноцентъра, студия „Време“, беше тогава. След това съм била представител на България за UNICEF, четири години. 

Как се случи работата ми за UNICEF? Направих го от любов към приказката, защото аз и досега гледам филми с приказки, толкова съм отдадена, вътрешно, на това изкуство за деца. Тръгнах с нарисувани, едното беше „Български народни приказки“, другото беше Андерсен и тръгнах от институция на институция, и най-накрая ме изпратиха в представителството на България към UNICEF. Те толкова ми се зарадваха и веднага ги взеха рисунките. Аз бях много доволна, защото това беше жури в Женева и след това ги печатаха в Мюнхен, мисля. Печатът беше прекрасен. След това получих по 25 броя от двата вида и с огромна радост ги подарих до една, за мен си запазих по една бройка. Та така стана с UNICEF“, разказва Антония Дочева.

Художничката илюстрира 45 книги за деца, повечето побликувани освен в България, също в Испания, Англия, Полша, Русия и Чехия. Оформя и илюстрира три тома приказки на Братя Грим. Като единствен представител на България за UNICEF, е създала и дарил три пъзела, илюстровани картички и календар за "Годината на детето".

„Когато правиш книга, тя не е само илюстрация, тя не е само корица. Трябва да се чете, много внимателно текста, за да се види кое става за визуализиране, защото не всичко от текста става. Иначе, не се получава ритъм в книгата. И се започва...корица, титулна страница...

Аз най-много съм се трудила върху подбора на приказките на братя Грим, защото те всъщност са доста зловещи въпреки, че децата не се страхуват от такива неща. Андерсен не е за много малки деца и съм си играла с подбора на приказките. Все пак, да не са толкова жестоки и мрачни. Обаче, пък там винаги всичко е много простичко разделение, доброто побеждава злото. И понеже, те са събирачи на такъв безписмен фолклор, аз така и открих, че приказката за Рапунцел, има тракийска основа. Затова казвам, че много трябва да се чете, за да не се правят грешки. Децата обичат, когато нещо е синьо да е синьо, когато е слон да е слон, да не е кон и въобще на децата не бива да се дават на художника мислите, а да влезеш в тяхната душевност, защото те искат истината“ разказва още Антония Дочева.

Тя създава и над 5000 илюстрации за детски анимационни филми.

„Огромна е разликата, когато правиш илюстрации за книга и за анимационен филм. При анимационния филм има сценарий, по който се правят рисунките. Правят се, отново, по приказки като „Малкият Мук, „Халифът щърк“, по такива класически приказки. Но, там е сценарий, те ти казват точно какво трябва да се направи. Там е лесно“, продължава Антония Дочева.

Освен илюстрациите, трайно място в творчеството ѝ заемат тангото, фламенкото и джаза, които стават и основна тема в картините, и рисунките ѝ. 

„По начало имам музикална култура благодарение на осем години свирене на цигулка, но рисуването победи. Но, това ми даде възможност да търся музиката, да я разбирам, да слушам концерти, да ходя на концерти и да се занимавам с музика, изобщо. Минаването към живопис и рисунки има и една друга допълнителна основа, като илюстратор много се стараех да науча как се борави с човешката фигура. Това страшно ми помогна, когато започнах по музика да работя с човешко тяло и с лицата, защото мога да правя с тялото, каквото пожелая. Да си сложа, вече, моето виждане, моето мислене и да се съобразявам с високо образовани хора, с хора, които обичат музика, а не с нежната детска психика. Тук играта е друга, друго е посланието. Чрез рисунката да усетят музиката. Аз, даже, го наричам „нарисуван танц“, „нарисувана музика“, защото те са взаимно подкрепящи се като въздействие. Те не могат едно без друго“, казва Антония Дочева.

Нейни живописни творби, два портрета и натюрморт, са притежание на Националната художествена галерия, множество платна се намират в частни колекции и обществени галерии в България, Гърция, Италия, Франция, Германия, Австрия, Англия, Швейцария.

Илюстраторът и художник Антония Дочева е гост в неделния „Шейкър“, за да ни разкаже за рисуването, изложбите, музиката, илюстрациите, приказките, срещата с Хорхе Букай, триптиха по „Кървава сватба“ на Лорка и Коледа.

Чуйте още, в прикачения файл.