Любовта няма нужда от много приказки – най-често и само едно име е достатъчно, останалото зависи от интонацията.
Не, като казвам „достатъчно за любовта”, всъщност нямам предвид името Изабел, а по-скоро името Шарл Азнавур. Макар че и Изабел не е лошо. Изобщо не е лошо. Самият Азнавур казва за него, че това е „най-сладкото име”. А той знае – защото знае и много други любовни имена. Знае също как да ги събере всичките в един още по-голям и красив образ, образът на самата любов, наречена Тя.
Превод: Тя- може би лицето, което не мога да забравя, дирята от удоволствие или от съжаление, може би съкровището ми или цената, която трябва да платя, Тя - може да е песента, която пее лятото или студът, от есента донесен, може да е сто неща през всеки кратък ден.
Годината е 1974. Шарл Азнавур, певец, композитор и актьор, е на крехката любовна възраст 50 години, когато създава един от най-големите си, от наистина незабравимите си хитове – „Тя”. По онова лудо време, когато рокът разтърсваше всичко по пътя си, а диско-заразата още не беше плъзнала по хората и народите, черната винилова плоча с тази простичка лирична песен се продава като топъл хляб и албумът става платинен в тогавашната Мека на музиката – Великобритания. За разлика от родната на певеца Франция, където продажбите се оказват пълен провал. Защо – това е друга, историко-философска, тема. Но всъщност Азнавур е толкова популярен и почитан във Франция, че може спокойно да си позволи една английска изневяра. Или 150. И още и още - на италиански, испански, немски. От всичките над 1 000 песни, които е създал, Шарл Азнавур изневерява на любимия си френски с песни на други европейски езици точно 370 пъти. Но, въпреки това, във Франция продължават да го обичат още и още.
Някъде по това време Шарл Азнавур представя и песента си La Mama, посветена на неговата собствена баба, която живее и умира в малко селце край Ереван и която той никога в живота си не е виждал.
Разбира се, че това не е Шарл Азнавур, а Рей Чарлз. Песента става толкова популярна, че я пеят мнозина от най-известните певци по света, дотам, че често се забравя кой е истинският неин автор. От средата на 50-те нататък за Азнавур следва неизброима поредица от турнета по целия свят, от изяви в Париж, от записи на албуми, от участие във филми - следват над две десетилетия в живота му, които са толкова динамични и незабравими, че го превръщат в неизменна част от звуковата среда на целия двадесети век. И хората навсякъде по света се тълпят да го гледат и слушат.
Превод: Елате да видите комедиантите, вижте музикантите, вижте магьосниците, които идват….. - пее Шарл Азнавур в песента си „Комедиантите”.
Освен любовта към жените, песните и творчеството, в живота си обаче Шарл Азнавур има и друга голяма любов – Армения. Той постоянно се връща при корените си, помага на Армения в тежки моменти, като бедственото земетресение през 70-те, представлява страната и подпомага реализацията на нейните интереси по света, включително по въпроса за арменския геноцид.
Но, така или иначе, както си пее ту щастливо, ту сериозно, за Шарл Азнавур настъпва 1973 година. Той отива в Съединените щати и среща фантастичната Лайза Минели. И от това щастието му става още по-голямо. 22 години по-младата Минели е в дълбока депресия след раздяла с тогавашния си партньор и пробва да смесва наркотици с алкохол, но се влюбва лудо в дребният арменец с големите кадифени очи и още по-кадифен глас. Азнавур пък е баща на 6 деца, женен вече трети път – сега за шведката Ула Торсел, изпаднал е в творческа криза, но и той се влюбва неустоимо в Лайза. Тази любов продължава, независимо от всичко, през следващите 20 години. „Това – казва самият Азнавур – е най-голямата любов в моя живот.” И още – „тя много приличаше на Едит”.
Но слава Богу, че тази любов се реализира, защото пък от нея за нас, публиката, влюбена едновременно и в Шарл Азнавур, и в Лайза Минели, остана много музика, включително един наистина незабравим дует – Звукът на твоето име, който двамата направиха през 1991 година:
Тия двамата не се шегуват, нали – говорят на различни езици, но пеят една и съща песен. Всъщност, какво ли друго да очакваме – нали това е любовта. Или не е това?
По някаква невероятна случайност днес, да, точно днес, и да, наистина по случайност, Шарл Азнавур навършва 89 години. „Ще пея до 90 и ще умра на сто” – закани се той преди време. И изпълнява заканата си - не само още е жив, но и все още пее.
Да, Шарл Азнавур пее за себе си. Той е Бохемът и разказва за времена, непознати за 20-годишните. Разказва за онези времена, когато стените на Монмартр бяха отрупани с люляци точно под нашите прозорци, когато аз плачех от глад, а ти позираше гола, но бяхме щастливи…..Е, тези времена никога няма да се върнат. Освен, разбира се, всеки път, когато някой от нас пак и пак се заслуша в песента на бохема, който някога живееше на Монмартр зад онези прозорци с люляците под тях. Той се казва Шарл Азнавур и цял живот пее.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Повече от 2100 посетители са разгледали изложбите в Градска художествена галерия в Пловдив по време на Европейската нощ на музеите. Постоянните експозиции и временните изложби са видени тази нощ от пловдивчани и гости на града – поотделно и семейно с децата им, за да ги срещат с българското изобразително изкуство. Над 1200 души са посетили..
За фестивала на поезията „Орфей – 2024“ ще говорим в „Алтер его“ тази събота. Наградените поети вече са оповестени, но ще направим това и при нас – като повод да поговорим с организатора на седемте издания Антон Баев. Ще разменим думи и с носителката на големия приз за поезия Мирела Иванова, както и с две от отличените поетеси в две..
В навечерието на големия ден 24 май с Емилия Каменова си припомняме знаковите имена, които Пловдив създава в българската литература. Поглеждаме как литературата вижда Пловдив. Достолепен, могъщ... .. Но защо тогава е живо това наблюдение: "Изкатерили сме се на раменете на великани, а днес приличаме на джуджета". Слушайте "Срещите" в събота..
Чаровна дама, влюбена в музиката и в пътешествията и любим учител на много ученици е Здравка Андреева. За нея кризите отварят нови възможности, а пътешествията – нови срещи и познания. Тя е дългогодишен преподавател по акордеон в Музикалното училище „Добрин Петков“, а след като напуска създава музикалната работилничка „Дади“, в която вече 10..
Антоанета Караиванова-Павлова е родена, живее и твори в Пловдив. Пише поезия и проза. Има публикации в местния и регионален печат, в национални и интернационални сборници и алманаси. Отличавана е в национални конкурси. По нейни стихове са създадени песни, както и химна на Медицински университет – Пловдив /2020/. Член е на Съюза на учените в България..