Многоизмерни са предизвикателствата пред българите през Новата 2024-та година. На първо място са двете войни, които се водят между Русия и Украйна и Израел и Хамаз и променят геополитическата карта на света, коментира пред Радио Пловдив антропологът и етнограф от БАН Мина Христова.
"Тези две войни ще влияят и върху вътрешно-политическия живот на страната. Очаквам това, което ври под повърхността да намери и своя външен израз", каза тя и добави, че властта и парите имат навика да отварят вратите за нови блага, като тази тенденция най- вероятно ще се задълбочи.
Христова се надява да няма смяна на управляващите, защото преживяхме дълъг период на политическа нестабилност. Ако нямаме стабилно управление, ще има политическа и социална нестабилност, смята анализаторът.
Очакванията й са през 2024-та година разломът между политиците и българите да се увеличава, защото у нас партиите се борят за власт, която като получат не води до промяна на нашата среда. От друга страна виждаме и позитиви, които се случват за България, подчерта тя.
Според нея една от най- сериозните скрити заплахи е дезинформацията, с която трябва да се води война. "Не е необходимо нещо да се случва реално, за да действат хората в ситуация на заплаха. Политическото говорене трябва да отговаря на страховете на хората и затова е нужна борба с дезинформацията", каза антропологът.
По думите й неистината достига такива нива на развитието си в онлайн и офлайн света, че не позволява на хората да разберат какво се случва и да се позиционират. Прогнозата й е, че фрагментирането на обществото ще продължи, защото големите колективи в обществото вече не съществуват повече от 30 години.
Мина Христова е убедена, че няма възможност изкуственият интелект да надвие естествения. Технологиите подпомагат работата и бита на хората."Трябва да имаме съзнанието да ги ползваме. На този етап роботите оставаме на Айзък Азимов и изчакваме да видим какво се случва", подчерта тя и добави, че вярва в духовното развитие на човека.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно