Само с икономически стимули едва ли ще можем да променим тенденциите в раждаемостта, каза в следобедната програма на Радио Пловдив "Ден след ден" доц. д-р Спас Ташев от департамент "Демография" на Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.
По повод определената като приоритет от правителството борба с демографската криза финансовите стимули и улеснения за младите семейства той припомни, че тези стимули не са нови, а част от тях вече са били са обсъждани, но не са дали резулатат.
Повече деца при бедните и по-малко при богатите
В света има две противоположни демографски тенденции - раждаемостта е ниска при богатата част на света, а при по-бедните части на света има свръхраждаемост. Демографските показателите в Германия по никакъв начин не са по добри от тези в България , въпреки че техния стандарт е по-висока, а това е класически пример за това, че само с икономически механизми няма как да се повлияе на раждаемостта, каза още доц. Ташев.
Спред него и редица изследователи намаляването на раждаемостта е въпрос на промяна в ценностната система и това е нещото, което отличава зоните с демографска депресия от зоните с демографски врив.
Новите ценности водят до намаляване на броя на децата
По времето на първия демографски преход родителите са осъзнавали, че не е необходимо да имат по-голям брой деца и се налага двудетния модел - стига се до разбирането, че е по-добре да се влагат повече средства в по-малко деца, за да получат по-добра реализация, отбеляза Ташев.
В наши дни говорим за втори демографски преход сега – тези, които би трябвало да станат родители, смятат че все още могат да инвестират в свовето собствено развитие, а децата се явяват пречка за това. Стига се до отлагане на създаването на семействои рждането на първо дете, стига се до еднодетен модел, а при няко се наблюдава абсолютно осъзната безбрачност и липса на деца, каза още Спас Ташев.
Цялото интервю с него можете да чуете в прикачения звуков файл
"Бъдещето на правителството е тясно обвързано с развитието на отношенията между Бойко Борисов и Делян Пеевски, както и с потенциалната роля на президента Румен Радев като алтернативен политически фактор", смята журналистката Ружа Райчева. Борисов: Няма да счупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин По повод вчерашния гневен монолог..
Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии организира научен семинар с резултатите от извършените изследвания в периода 2022-2025 г., свързани с екстремните наводнения в Карловско и по Южното Черноморие. Пред Радио Пловдив доц. Стелиян Димитров коментира, ча за припордните предизивикателства, свързани и с..
Речта на Бойко Борисов пред партията му не е първият опит да се отнеме от напрежението, което се създаде след изборите в Пазарджик, където ГЕРБ е едва шеста политическа сила. От друга страна, тя е и послание за дисциплиниране на управляващата коалиция, каза в предаването "Точно днес" политологът Христо Панчугов. Той отбеляза, че ГЕРБ носи..
Социологическите данни от първата половина на октомври потвърждават доверието в правителственото мнозинство и стабилността на правителството. Едновременно с това се наблюдава мобилизация на твърдите опозиционни ядра. Двете формации, които отбелязват известен ръст спрямо предходното проучване през юли, са ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, сочат данните от последното..
В предаването „Ден след ден“ говорим за резултатите от изборите в Пазарджик и дали те могат да бъдат лакмус за национален вот. За разговор поканихме председателката на БСП в Пазарджик Лиляна Мърхова , която е и общински съветник. Коалицията БСП-Обединена левица ще има четирима съветници в новия местен парламент, с един повече от предишния ОбС...