Методът „Мияваки“ и създаването на лечебни гори

Методът „Мияваки“ имитира начина, по който гората би се възстановила, ако хората се оттеглят. Засаждат се само местни видове, които биха се появили естествено в този район без участието на човека, предвид специфичните климатични условия. Създателят на тези гори японският ботаник и експерт по растителна екология професор Акира Мияваки, черпи вдъхновение от природните екосистеми.

Първата такава гора в България ще бъде създадена в Еленския балкан. Фондация „ЗаЛЕСена“ работи по проекта и през пролетта трябва да започне засаждането на фиданките.

„За мен, този метод е най-добрият начин, по който могат да се създават гори. При това гори, които са възможно най-близо до естествените. Те са биоразнообразни, защото в природата биоразнообразието е една от основните и важни характеристики“, разказва Марин Абаджимаринов, от фондацията.

Мияваки горите включват, на 100%, само местни видове. Самата гора по подобие на градината-гора в пермакултурата се състои от няколко слоя: храсти, ниски, средни и високи дървета. Трийсет пъти по-голямата им гъстота допринася за 30 пъти по-малка запрашеност и шум, и задържане на водата при проливни дъждове. Всички тези фактори допринасят за 100% по-голямо биоразнообразие.

Горите, създадени чрез метода „Мияваки“, имат не само екологични, но и социални и здравословни ползи. Поглъщайки 30 пъти повече въглероден двуокис, допринасят за по-чист въздух в градовете. Голямата листна маса на Мияваки горите спомага за намаляване на ефекта на „топлинния остров“ в градовете. Нещо, което ще бъде изключително важно в бъдеще, когато се очаква температурите да се покачат още, в следствие на климатичните промени.

„Монокултурните гори, с които се е залесявало в по-ранни години, са много тихи и приятни за разходка, но това са така наречените „екологично мъртни зони“, защото при монокултурните гори, липсата на разообразие в растителния свят, води до липса на разнообразие и в животинския свят. А, един от основните проблеми в днешно време, свързан с бързо променящия се климат е, че биоразнообразието е намаляло драстично. Със засаждането на такива биоразнообразни гори един от основните ефекти, който дърветата водят след себе си, специално при тази гора е, че увеличават биоразнообразието. Друго много важно нещо за тези гори е, че когато се засади такава гора първите 1-2 години са много важни, по отношение на грижата за нея, за да оцелее. В момента пътуваме из цяла България, за да представим проект „ЗаЛЕСена“, който е свързан със създаването на първата такава гора в България. Давам пример и с други залесявания, които досега са правени в България и обяснявам защо и кое не е направено както трябва. Една от масовите грешки, която се прави при залесяванията е, че след това няма поддръжка на гората – поливане на фиданките, мониторинг....Просто те са оставени на произвола на съдбата и често голяма процент от тези засадени дръвчета не оцеляват“, казва още Марин Абаджимаринов.

Всеки, който желае може да подкрепи проекта, чрез дарение, доброволен труд или предоставяне на земя. На сайта на проект „ЗаЛЕСена“, може да се информирате, допълнително. 

Марин Абаджимаринов се запознава с метода преди години, когато съвсем случайно попада на видео на индиеца Шибенду Шарма, който е един от големите последователи на Акира Мияваки. Оказва се, че в Индия има много организации, които се занимават с този метод, но Шибенду Шарма е един от най-популярните последователи на метода. Той е проектирал и засадил такъв тип гори, не само в родината си, но и в много други страни по света.

„Той беше вдъхновение за мен и мотивация, че искам да разпространя този мотед и в България, и освен от Акира Мияваки аз се уча и от него, как да създавам такива гори“, споделя Марин Абаджимаринов.

Чуйте повече от интервюто с него, в прикачения файл.

Марин Абаджимаринов е гост в неделния „Шейкър“.