Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Ищван, кралят- светец

Колко и кои от днешните политици смятате, че трябва да бъдат обявени за светци утре? Изобщо - колко политици-светци познавате? Сещам се за неколцина, канонизирани официално, но при всички случаи са малко, толкова малко, че имената им двойно впечатляват. И освен това – повечето са живели в далечното минало, дори не сто или двеста години назад, а толкова назад, че за нас тяхното време вече се е превърнало в нещо като митологично пространство. В случая например конкретно ви говоря за деня 25 декември, Рождество Христово, хилядната година, когато е коронясан унгарският крал Ищван, известен и като Свети Стефан І на Унгария.

Превод: Боже мой, ти знаеш тайните на душата ми, ти знаеш, че властта не ме блазни. Помогни сега, Господи, помогни на моя народ, помогни ми да защитя страната си. За нас няма друг път, освен божият път, само той е подходящият – и няма по-силна вяра на света от нашата.

Това е ария от рок-операта „Ищван, Кралят” на композитора Левенте Сьорийни по текст на Янош Броди. През 1983 година операта е поставена в големия централен парк на Будапеща и предизвиква истински фурор, защото пред лицето на хищната съветска империя вади и размахва спомена за националната независимост и вековната гордост на Унгария, в ушите на мракобесния и аморален комунистически режим вопие за свободата, вярата и човешкото достойнство. „Боже, дай ни мир” – само това искат хората на Унгария – и това настойчиво пее хорът:

Сюжетът на операта се базира на исторически събития. В самия край на първото хилядолетие, през 997 година, умира великият унгарски принц Геза от управляващата фамилия Арпад, баща на принц Ищван. Тогава Унгария е все още на ръба между езичеството и християнството. Голяма част от семейството е приело източното православие от Константинопол още през 952 година, но Геза, заедно със сина си Ищван, което значи Стефан, приема светото кръщение по-късно от римския папа. След смъртта на бащата обаче нещата не стават автоматично и синът трябва да се бори за наследството си, като през 998 разбива в битка Копани, най-старият член на управляващата фамилия Арпад и лидер на група езически бунтовници. Цялата работа, естествено, е свързана с желанието на Копани за власт, прикрито под маската на религиозни противоречия. С помощта на тежката конница, създадена от баща му, Ищван побеждава в опита си да запази християнството, да обедини Унгария и да я присъедини към европейската християнска култура.

Отначало нищо с Ищван не е наред. Първо – не е ясно кога точно е роден. Едни източници сочат 967-ма година, други 969-та, а трети – 975-та. Второ - ражда се като езичник и рожденото му име е Вайк. То е от тюркски произход и значи „истински човек”. Трето, баща му, Геза, е силен, влиятелен и обичан от унгарците принц, но се смята, че голяма част от тази сила се дължи на жена му – трансилванската принцеса Саролт. Името има тюркски произход и значи „бяла невестулка”, а от славянските поданици е наричана „бялата княгиня”. Тя е кръстена в православието, но не упорства за вярата, а за властта. Има силно влияние върху мъжа си, а в хроники, писани от католически мисионери, се споделят подозрения, че е пиела много и дори е извършвала убийства. С други думи, била е наистина силна жена и когато принц Геза умира, изиграва решителна роля за превръщането на сина си, Ищван, в реален наследник на унгарския трон. Споменатият вече бунтовник Копани е неин далечен трансилвански братовчед, който, като издига лозунга за спазване на езическите традиции, иска да се ожени за Саролт и да наследи унгарските земи. Но тя се противопоставя на неговите амбиции в полза на сина си. Следват битки, при които Копани е победен, а Ищван получава от старейшините мечът на унгарски владетел. Това обаче все още не означава, че е кралят.   

Далеч преди тази победа обаче се случват две важни събития. Младият Вайк е покръстен в християнството от Свети Адалберт, известният светец от Прага и получава името Ищван, или Стефан. Името е специално избрано. Освен, че значи „корона” на латински, на еврейски пък значението му е „норма, стандарт” – и неслучайно самият Ищван е призван да наложи нормата на Светата църква сред унгарците. Другото събитие в живота на младия принц е женитбата му с прелестната принцеса Гизела от Бавария, дъщеря на Хенри ІІ, бъдещ Император на Свещената римска империя. И когато с помощта на майка си и, разбира се, с помощта на тежките немски рицари, Ищван остава едноличен владетел в края на първото хилядолетие, той последователно и категорично налага католицизма в цяла Унгария и получава истинското си признание от църквата. Папа Силвестър ІІ, съгласувано с Отон ІІІ, действащият Император на Свещената римска империя, изпраща регалии - красива златна корона, обсипана със скъпоценни камъни, апостолически кръст и специално писмо, с което благославя Ищван и го признава за християнски крал на Унгария. Церемонията по коронясването се извършва на Коледа преди хиляда и тринадесет години. Според легендата, по време на церемонията Ищван посвещава короната на светата божия майка и по този начин сключва своеобразен договор за нейното покровителство над Унгария.

Според една стара, но спорна хроника, първият крал на Унгария всъщност е Атила, вождът на хуните, доколкото унгарците по принцип смятат хуните, аварите и модьорд или маджарите, за свои преки предшественици. Когато, разбира се, не се връщат още по-назад, към най-ранните царства в древна Месопотамия като люлка на унгарската нация. Официално и всепризнато обаче първият им крал е Ищван. След коронацията той захваща активна дейност за  административно устройване на кралството, като не забравя и църковното развитие - въвежда деленето на комитати и воеводства в страната, а още в първия си декрет задължава поданиците си да имат изградена църква най-малко на всеки десет села, кани в страната и известни мисионери. Води също доста войни, с които присъединява към унгарските земи Трансилвания, Банат и други, тоест, поставя началото на една държава, която после не само устоява на сътресенията на времето и апетитите на различни империи, а държава, чието присъствие на духовната карта на човечеството не остава незабелязано. Какво пък толкова, ще каже някой, Унгария и по територия, и по население, е на практика равна на България, те даже нямат море, с какво ни превъзхождат. Ето ви само два отговора от нашето съвремие, за да си дадем сметка за каква традиция, за какъв дух и за какво самочувствие говорим. Първо, ние нямаме нито един нобелов лауреат, а унгарците имат….. не, дори не двама или трима. Имат цели десет. Второ, още през 1956-та, три години след смъртта на Сталин, във времето на тъй нареченото хрушчово „размразяване”, те проведоха най-масовата и най-кървава битка със съветските окупатори. С въстанието си унгарците доказаха на света и на себе си, че, каквото и да се говори, тъй нареченият социализъм с човешко лице е невъзможен, че лицето на социализма е винаги кърваво, независимо от опитите му за мимикрия. Но как пък във всичко това се вписва Ищван І, Кралят? Трудно е да се отговори съвсем точно и детайлно. Но има две неща, които трябва непременно да се кажат – очевидно е поставил наистина добри основи на кралството и очевидно частица от неговия дух по някакъв начин успява и досега да живее във всеки унгарец.

В рок-операта „Ищван, Кралят”, това е ария на дъщерята на врага му, Копани, която моли Ищван за разрешение да погребе баща си и го заклева да не мрази падналите. Самият Ищван е погребан в земята си, след като точно на 15 август, празникът на Богородица, душата му се преселва в отвъдното. „Всички го оплакваха три години” – пише в хрониките. Доколко това е истина, не е ясно, но със сигурност след време забелязват, че на гроба му започват да се случват чудеса. Оказва се също, че тялото му е нетленно и в катедралата „Свети Стефан І” в Будапеща досега се пази дясната му ръка, която благославя и закриля Унгария през вековете. През 1083 година папа Григорий VІІ канонизира Ищван за светец под името Свети Стефан на Унгария, той се превръща в първия от цяла нова категория светци – кралете-изповедници, като става, а и досега продължава да бъде, изключително популярна фигура в целия католически свят. През 1811 година, при откриването на новия театър в Будапеща, се изпълнява хоровата творба „Крал Стефан”, композирана от великия Лудвиг ван Бетовен.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Петър Цеков отбелязва юбилей с изложба в "Лабиринт"

С юбилейна изложба в галерия "Лабиринт" живописецът Петър Цеков отбелязва своя 60-годишен  юбилей. Експозицията съдържа творби от последните няколко години.  В тях е отразен стремежът на художника да експериментира, търсейки хармонията между природата и хората. Петър Цеков завършва Националната художествена академия „Николай Павлович“ със..

публикувано на 28.05.24 в 16:23

Валери Манолов гостува в "Петното на Роршах"

Среща разговор с писателя Валери Манолов и премиера на стихосбирката „Силуети на раздялата“ ще се състои в литературен клуб „Петното на Роршах“. Книгата се появи на книжния пазар с печата на „Жанет 45“ и по думите на писателя Александър Секулов, „тя е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов“. Авторът има две  издадени..

публикувано на 28.05.24 в 07:50

Концерт в АМТИИ в програмата на 60-ия Камерен фестивал

Първият концерт след откриването на 60-ия Камерен фестивал в Пловдив ще се състои тази вечер в Концертната зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. На юбилейното издание на феста гостуват Марко Милетич - виолончело, и Валентина Ненашева - пиано.  В програмата на музикантите са включени произведения на Морис Равел, Клод Дебюси, Сергей Прокофиев и..

обновено на 28.05.24 в 07:40

Соня Йончева с благороден жест към учениците от НУМТИ

Оперната прима Соня Йончева ще осигури на гимназиалните класове на Музикалното училище в Пловдив безплатен достъп до спектаклите и концертите от афиша на Пловдивската опера до края на годината.   Йончева е възпитаничка на НИМТИ  „Добрин Петков“, а жестът й е посветен на 70 годишнината Операта.  Решението й е взето съвместно с екипа на Опера..

публикувано на 27.05.24 в 15:31

Италиански артисти с мост между Салерно и Пловдив

Италианска изложба на автори от Салерно бе открита днес в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.  Артистичната група от художници и поети бе водена от председателката на Творческото сдружение в града Елена Острика. Салерно е градче в Южна Италия с около 130 хил. души население и се намира на глезена отпред на италианския..

публикувано на 27.05.24 в 15:23