Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мълчанието от еврейската история оставя опасни капани

Размисъл на една травматична тема от жестоко време предлага журналистката и авторка на книгата „За евреите и други демони. Епохи, етюди, есета“ Еми Барух.  Тя излезе на книжния пазар с печата на издателство "Жанет 45". За човешкия път, който изминаваме, идвайки от „века, който дефектира, заради неспособността ни да съхраним и пренесем мълчанието“ около около болезнените факти, наред с крясъка и начина, по който разказваме собствената си история – интервю с авторката. 

Еми Барух: "Във всеки един от нас има много личности. Има свои демони, с които ние се учим да растем, да прокарваме своята пътека в живота и да се срещаме с демоните около нас. Тази фигура на двойнствеността, която е двойнственост за всяко мислещо същество,  има симпатична закачка към човека и към неговите страхове - към самия него и към неговите опити да бъде адекватен на времето, в което живее.

На темата за евреите и тяхната хилядолетна история са написани толкова много книги от проникновени учени, че ми е неловко да се нареждам между тях. Но моята професия е журналистиката, а журналистът се опитва да бъде мост между онова, което учим и знаещи и посветени хора в определена материя са създали, и между по-широката аудитория, която да възприеме по определен начин написаното. 

Когато се говори за  конфликтни исторически периоди, определени неща се премълчават. Травматичната страна на гонения човек, на преследвания човек, без значение дали си евреин, арменец или китаец, когато ти си обект на травма, не искаш да я предадеш на  поколението след геб, за да не създадеш повтарящия се комплекс на живеене.

В това мълчание, което обгражда травматичните периоди от еврейската история, има все още неразказани страници. Колкото повече се отдалечаваме от най-травматичния 20-ти век в историята на евреите, толкова повече свидетелите си отиват и това мълчание остава с пластове, които, ако не успеем да разгърнем, остават опасни капани след нас".

Интервюто - звуковия файл:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Огнян Тодоров е новият председател на "Български музеи"

В Регионален исторически музей - Пловдив се проведе общото събрание на Сдружение „Български музеи” .  За председател на сдружението бе избран д-р Огнян Тодоров , директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Негов заместник ще бъде Стоян Иванов , директор на Регионалния исторически музей - Пловдив. Мандатът на управителния съвет е три..

публикувано на 29.11.24 в 17:02

Двуезична хайку антология с представяне в Лондон

Сборникът "Shining Wind/Сияен вятър" е издание на Британското хайку общество. Той ще бъде представен в събота, на 30 ноември, в Конуей Хол, емблематична сграда за британската столица. В нея се провеждат културни събития, книжни панаири, поетични рецитали, срещи на поетични, философски и културни общества. Антологията ще представят..

обновено на 29.11.24 в 16:34

Танцовият спектакъл "Пианото" с премиера в ДК "Борис Христов"

Държавна опера Пловдив представя  премиерата на танцовия спектакъл в две части   „Пианото“ от Иржи Бубеничек. Той е вдъхновен от емблематичния филм със същото име на Джейн Кемпиън и е създаден за Кралския балет на Нова Зеландия. Филмът „Пианото“, отличен с 3 награди „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан,  завладя сърцата на зрителите по света..

публикувано на 29.11.24 в 11:28

В "Срещите" за изкуствения интелект и хората на творчеството

Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?.  Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.

публикувано на 29.11.24 в 11:11

Концерт на Красимира Стоянова и Светлин Русев в Пловдив

„Гласът на Страдивариус“ – Красимира Стоянова и 300-годишната цигулка на Страдивариус на Светлин Русев ще звучат за първи път в Пловдив в концерт от Музикалния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Епископската базилика на Филипопол. Оперната прима Красимира Стоянова, известна с красотата и изяществото на своя тембър и младият..

публикувано на 29.11.24 в 07:56