Още сутринта на 1 март всеки от нас бърза да закичи с мартеничка своите близки за здраве и благополучие. Много от хората си ги правят сами, защото смятат, че така влагат от своята енергия в тях.
Мария Андонова е ръководител на клуба за българска шевица и плетиво „Българка“ към читалище „Възраждане“. Разказва, че прави мартеници от шест години, когато с клуба са участвали в проект за изработка на 2 019 мартеници, по повод тържествата за Пловдив - Европейска столица на културата. С мартениците, направени от жените в клуба, са били закичени депутатите от Европейския парламент в Брюксел, както и много пловдивчани. Мария смята, че мартеничката е един от най-българските символи и изработва сама червено-белите символи, с които закичва близките си.
Жана Иванова също прави мартенички, но за нея това е по-скоро хоби. Преди е работила като тонрежисьор в Радио Пловдив, а сега тя е член на занаятчийската камара и се занимава с тъкане на вертикален стан и плъст. Но в навечерието на 1 март е измайсторила мартенички, заедно с жените от клуб „Българка“. Направила е и за близки и съседи, на чиито врати тази сутрин ги е закичила, за да ги изненада.
В Пловдив мартенички има почти от началото на февруари. И само видът им ни напомня, че зимата си отива и идва пролетта. Днес всеки от нас ще се закичи с мартеница, а след това ще върже на своите близки и приятели червено-белия пресукан конец за здраве и берекет.
Мартеницата е амулетът на някогашния българин, който гони злото и привлича доброто. Според пловдивчани българската мартеница има магически сили и предпазва от зли очи и дори от градушки.
И да не забравите: мартеничките се свалят, когато видите първият щъркел и се завързва на цъфнало плодно дърво. В някои райони на страната я хвърлят в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече. В други пък, мартеничките се слагат под камък, за да затиснат там болестите и злините.
А от нас честита Баба Марта!
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно