„През последните няколко години много различни анализатори и политици обърнаха внимание на страховете за обедняване, свръхинфлация и т.н., притеснения, които като цяло, не се сбъдват. Това са рискове, които могат да се материализират при провеждане на неправилна политика, но има и добри примери, като Балтийските страни, Хърватия и др. При тях тези проблеми поне в краткосрочен план не се материализират“. Това подчерта главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.
По думите му, бизнесът прегръща идеята, защото българската икономика е отворена. Голяма част от търговията на страната е със страни от еврозоната, като основни търговски партньори са Германия и Италия. Подобна стъпка е добре дошла за бизнеса, тъй като ще бъде елиминиран дори и малкият валутен риск, който все още съществува, независимо че валутният курс на лева е фиксиран към еврото.
„Така ще има много възможности за спестяване на разходи, възможности за нов бизнес и допълнителна сигурност за инвеститорите. Това се отнася и за туристическия бранш, където ползите са очевидни. Финансовата система също би прегърнала тази идея, тъй като в момента политиката на БНБ е доста по-рестриктивна от ЕЦП и съответно ще има повече свобода“.
Стайков обаче предупреди, че рискове има винаги, защото не съществуват изцяло правилни решения.
„Въпрос на политика и управленски разум и воля е тези рискове да се управляват по правилен начин, а не – да се носим по течението и после да казваме „ами то така стана“.
Според Стайков, България в момента е доста далеч от покриването на инфлационния критерий и това е стандартната ситуация и преди 2, и преди 5 години.
„Страната е догонваща и естествено, цените се увеличават малко по-бързо, отколкото в страните в еврозоната. И наистина, трябва да се припомня често, че държавната политика в тази посока е проинфлационна - вдигат се разходи за заплати, социални разходи, те насърчават допълнително потребление, банките отпускат повече кредити за потребление, компаниите увеличават възнагражденията на заетите си и заетостта в момента е над нивата от рекордната 2019 г., цялата икономика бумти и всичко това работи за поддържане на по-висока инфлация, нищо че тя намалява през последните месеци“.
Като малка отворена икономика, България е много по-зависима от големите икономики и желанието да можем да правим каквото си поискаме, е илюзия, заяви още Калоян Стайков.
Интервюто – звуковия файл:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Разкъсана облачност