Икономическият анализатор обясни, че всяка една средна стойност крие риск от заблуди, тъй като това означава, че някои домакинства повишават доходите си. Други обаче заради инфлационните процеси и липсата на индексация на заплатите са попаднали в групата, която е загубила покупателна способност миналата година.
„Всъщност много от българските домакинства имат сериозен проблем да покриват своите разходи, много от тях живеят на кредит, взимат заеми или се лишават от важни и необходими неща, ограничават почивки, покупката на дрехи и т.н.“, коментира Мишев.
Той добави още, че липсата на буфер за покриване на непредвидени разходи при домакинствата е притеснителна тенденция. Аргументира се с това, че липсата на заделени средства означава, че хората биха се принудили да вземат заем, който да изплащат после. Това от своя страна означава – лишаване от бъдещи разходи заради изплащането му.
Според него не е изненада, че българинът е използвал ръста на доходите си главно за храни и безалкохолни напитки, както и за поддържане на жилището.
„Почти нищо не е отишло за пътувания и културни развлечения, което означава, че на практика полученото е изразходвано.
В дългогодишен план (10 години) се вижда, че при масовите стоки все пак покупателната способност на българското домакинство е нараснала. Това е една позитивна тенденция, но тя е свързана и с това, че имаме намаляващо население.
Това са средни стойности и се делят на база това, което се генерира и различната основа, която се появява през годините“, каза Мишев.
Той добави обаче, че през последното тримесечие се наблюдава положителна тенденция – на намаляване цените на основните хранителни стоки.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...