Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вижте номинираните за награда "Пловдив"

Станаха ясни номинираните за награда „Пловдив“ – най-високото отличие, което се връчва на дейци на пловдивската култура в навечерието на 24 май.

В раздел „Литература“ приза си оспорват Ина Иванова за сборника с разкази „И винаги любовта“, Антон Баев за романа „Мария от Охрид“ и Тодор Костадинов за сборника „Разкази против забрава. Анти-некролози“.

В сферата на „Изобразителното изкуство“ конкуренти са художниците Костадин Отонов и Николай Няголов.

В категорията „Журналистика“ са номинирани Станимир Симеонов, Цветана Тончева и сайтът „Lostinplovdiv“.

В областта на „Театъра“ са номинирани Патриция Пъндева, Константин Еленков и Кукленият театър.

За „Художествен превод“ наградата си оспорват Цветомира Цонева за превода на либретото на „Семейство Адамс“ и Здравка Петрова за превода на книгата на Даниил Хармс „Нова анатомия. Събрани разкази“.

В раздела „Аудио-визуални изкуства и фотография“ без конкуренция е Петя Ангелова за документалния си филм „Ромео и Жулиета под тепетата“.

В сферата на „Музиката“ са номинирани Държавна опера-Пловдив за „Оперната гала“ по случай 70 години Опера Пловдив, Музикалното училище за тържествения концерт „Пловдив – звезди на музиката“ и певецът Красимир Аврамов за концерта си „Български свят“ на Античния театър.

В категорията „Архитектура“ за приза спорят Петър Братанов за възстановяването на бюст-паметника на Кудоглу в Цар-Симеоновата градина и арх. Веселин Русев за реставрацията и съживяването на тютюнева фабрика „Орел“ като бутиков хотел „Визуализа“.

В раздела „Произведение за деца“ за наградата спорят Центърът за подкрепа на личностното развитие ОДК-Пловдив, Сдружение „Арт войс център“ и Невена Кючукова.

В областта на „Съвременните мултижанрови изкуства“ без конкуренция е творческият тандем Евелина Кьосовска и Веселин Бойдев.

За „Опазване на културното наследство“ са номинирани сем. Братанови, гл.ас. д-р Огнян Тодоров и Фондация „Балкански културен форум“.

Носителите на Награда „Пловдив“ ще станат ясни на специална церемония на 22 май в Драматичния театър.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Галерия "Димитър Георгиев" отбелязва 3 март с концерт

Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..

публикувано на 03.03.25 в 11:02

Безценни факти от историята се съхраняват в НБ "Иван Вазов"

В програма "Точно днес"  на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме   за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията.  Димитър Минев каза: В онзи..

публикувано на 03.03.25 в 10:38

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

обновено на 01.03.25 в 16:10

Пловдивчани посрещнаха Баба Марта на площада

Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта.  На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни.  В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..

публикувано на 01.03.25 в 12:51

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

обновено на 01.03.25 в 10:11