Почти половината ученици в професионалните училища няма да работят това, за което са учили. Това е един от изводите в изследване на Института за пазарна икономика.
"Получава се така, защото ние виждаме раздут прием в едни по-остарели специалности. Освен това, напоследък се раздува приемът в специалности, свързани със сектора на информационните технологии. Заетите в този сектор обаче, не са много-те са под 2% в момента в България", смята авторката на изследването Зорница Славова.
Тя прави уговорката, че все пак има шанс, когато учениците завършат след 5 години, секторът да продължи да расте, въпреки че в момента ръстът му се забавя.
Такова раздуване на приема, според изследването, има и в области, които са далече от IT технологиите.
Смолян, според Зорница Славова, е една от областите с най-много учащи в областта на IT индустрията.
"Много програмисти, въпреки че в самата област няма такава заетост. Тоест, когато завършат, те или трябва да търсят работа в съвсем друга сфера, или пък да захранват области, в които този сектор е добре развит", добави Зорница Славова. В Пловдив пък, по думите и, има недостатъчно спрямо местната заетост.
Изследователите проучват и намеренията на работодателите за кадрите, които ще са им необходими в следващите 5 години.
" За 15 от 20-те специалности, които най-много ще се търсят през следващата година, в момента няма обучаващи се ученици или пък са много малко", даде пример за лошо планиране Зорница Славова. Тук спадат шофьори за автомобили за обществен превоз, шлосери, заварчици и шивачки.
Едва 8% от учениците в момента са заети в дуална форма на обучение, където обучаващите се практикуват директно при работодателя, а значителна част от професионалните училища нямат възможност да поддържат адекватна база за практическо обучение-особено в сектори, където технологиите много бързо се обновяват. Това, според Зорница Славова, обяснява донякъде този дисбаланс.
С промени в Кодекса за застраховане система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ бе приета от НС. Принципът представлява финансов стимул за изрядните водачи и съответно финансово наказание за онези, които причиняват пътни инциденти. Ще плащат ли наистина добрите шофьори по-малко и какъв ще е ефекта – темата в..
Добивите от пшеница и ечемик тази година са по-добри, но ниските цените на световните стокови борси вкарват нашите зърнопроизводители в загуба. Това обяви в интервю за Радио Пловдив Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Добивът от пшеница тази година е от 400-500 кг от декар. Цената е 330 лв. за..
Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции провежда информационна кампания по повод Световния ден за борба с хепатита – 28 юли. Тази година мотото, избрано от Световната здравна организация е „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“. Целта е повишаване на обществената информираност за рисковете от..
Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение. Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..