Професор Христо Матанов коментира в програма "Ден след ден" избора на епископ Арсений за Сливенски митрополит и битката за патриаршеския пост.
Според него синодът може да избере вече патриарх, защото е попълнен след избора на Сливенския митрополит. Той е категоричен обаче, че с този избор митрополит Николай има още един глас в своя полза в битката за патриаршеския пост независимо от изявлението му, че се е отказал.
"Аз много не вярвям в тези негови изявления. Мисля, че в края накраищата той ще каже - народът ме иска, работя за благото на църквата и на народа и т.н. Въобще борбата за власт продължава, само че става вече потайна", смята професорът.
Относно лобитата в църкавата по думите му те са проличали и при избора на Арсений за Сливенски митрополит.
"Лобитата в православната църкава са ясни, става въпрос за по-младите митрополити, малко над 50 години, около митрополит Николай, и по-възрастните, какъвто е митрополит Гавраил. Такива са лобитата в православна църква, може и да не съм прав. Дали съм прав или не съм прав, бъдещето ще покаже.", допълни проф. Матанов
Той отново коментира, че в избора на Сливенския митрополит прозира още един глас за Николай в битката за патриарх.
Според него политиката в църквата се определя от силните или слабите на деня, а прогноза сега трудно може да се направи.
Проф. Матанов смята, че в момента периодът е много сложен. Трябва да се мисли и геостратечески.
Относно влиянието на другите православни църкви върху лобитата проф. Матанов обясни, че най-вероятно влияние имат Московската патриаршия, Вселенския патриарх, Сръбската православна църква, Гръцката архиепископия.
"Очертава се един геополитически сблъсък, в който по-малките църкви като Сръбската стават експонент на по-големите, каквато е Московската патриаршия", каза още специалистът.
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност