Космичните и земни истории на Светла Панайотова

„Космични и земни разкази“ е най-новата книга на Светла Панайотова. Тя е дългогодишен член на Дружеството на пловдивските писатели, пише стихове и разкази, родена е близо до Дунава, в семейство на учители, но живее и твори в Пловдив. Издала е книгите „Вечният кръговрат“, „Море, небе, земя, любов“, „Трепетно очакване“, „Азбучен пътеводител на Словото“ и романът „Къде сме?“.

Книгата „Космични и земни разкази“ е сборник от 17 разказа, като една част от тях са писани сега, а други са издавани в периодичния печат у нас – списание „Тракия“, списание „Отечество“, вестник „България сега“ - издаван от българската общност в Чикаго, местни вестници, списание „Палитра“ - списание за изкуство, наука, философия и публицистика в Канада.

„Вярна на себе си през годините, Светла Панайотова, продължава да търси пътища към духовното. Тя обича живота във всички негови форми и прояви на планетарното училище Земя, и в целия Космос. Тя вярва в чудесата и те се случват пред очите ѝ, а за тях тя пише в някои от своите разкази“, казва Стефка Илиева, редактор на книгата.

Още преди 40 години, в разказите „Началото на края“ и „Птицеловците“, Светла Панайотова прави своите смели крачки в жанра фентъзи, без дори да подозира. Разказите носят съдържателни послания за смисъла на битието и за красотата на живота на земята. А, някои от разказаните истории са преплетени с емоционалните стихове на авторката. Всъщност, „Началото на края“ е първият разказ, който тя публикува в списание „Тракия“. За разказа „Птицеловците“ я вдъхновява истинска случка от живота, на която тя става свидетел, гледайки от прозореца на апартамента си в пловдивския квартал "Тракия".

„Аз не съм знаела, че пиша фентъзи. Много съм интуитивна от малка. Събуждам се след сън, разказът започва да идва, аз го пиша в леглото на бърза ръка. Междувременно гледах и картините на един художник, поне пет пъти ходих да ги видя, защото и там имаше една пътека, с която започва разказът...Това е разказ за саможертвата, която прави човек за благото на другите, но той самият остава жив. След 40 години, аз открих този разказ в мазето си, подарявайки на студенти томовете на Достоевски. Така, че това е разказът, с който съм започнала да публикувам. Интересното е, че в тази щайга в мазето, освен разказа „Началото на края“, аз намерих още много други разкази, които съм писала много по-рано - „Среща с морето“, „Еньовден“, „Розовата долина“, „Невидимото дете“. Бях забравила, че съм ги писала и си припомних и историите, покрай тяхното написване. 

Новите разкази в книгата са два „На Мусала“ и „В храма на седемте рилски езера“. Светът на планетарното училище е двуполюсен. От нас зависи по пътя на светлината и любовта ли ще вървим или по пътя на тъмнината, то е ясно. А последният разказ, „В храма на седемте рилски езера“ го написах, защото много хора са ме питали и млади, и стари, какво правим там край тези седем езера. Аз реших да го напиша, като в него има истински имена на участници“, разказва Светла Панайотова, която от 27 години играе Паневритмия. „Истинското изкуство, каквото и да е то, трябва да облагородява хората“, добавя тя. 

В книгата има няколко разказа за деца и техните специални способности. Това са разказите, „Невидимото дете“, „Юлия“, „Чавдар“. Сред 17-те творби има и такива, които описват случки от ежедневието и ни срещат с реалните неща от човешкия живот. Такива са разказите „Среща с морето“, „Пътят“, „Смахнатият“, „Ябълковото дърво“, „Изнасяне“ и други.

„В разказите, които пиша винаги присъства този елемент на причинно-следствените връзки, защото ние чрез това живеем, работим, творим, приятели сме, обичаме се и така нататък. Такъв е животът на прекрасното, планетарно, училище Земя“, казва още Светла Панайотова, гост в предаването „Вход свободен“.

Чуйте, в прикачения файл.