Продължава проучването на археологията в землището на пловдивското село Скутаре. Там се е намирало открито, неукрепено селище, което е обитавано в дълъг период от време - от неолита до Средновековието (от 6-то хилядолетие преди Христа до ХІІ - ХІІІ в. след Христа). Селището е открито преди време, но пълното му проучване започна миналата година и продължава и през тази.
"Селището е обитавано от ранния неолит, т.е. от зората на човешката история. То не е обитавано перманентно, непрекъснато, има известни прекъсвания, но са представени повечето от историческите периоди", разказа археологът Елена Божинова.
Началото на археологическите проучвания е от 2018 г. в сервитута на жп-линията, която минава през неговата западна част, която проучвахме миналата година. После продължихме с частни парцели, които ще бъдат застроени, обясни тя.
"Установихме, че селището е най-голямо като площ през римския период и Средновековието. През тези периоди става въпрос за селско, аграрно население, което се е занимавало със земеделие и животновъдство. Приятна изненада беше, че през средната бронзова епоха (19 - 17 в. пр. Хр.) размерите на селището доближават тези, които са най-големи. Явно населението се е занимавало със земеделие и скотовъдство, защото през този период хората са живели в нещо като малки ферми с големи дворове, където са отглеждали добитък", разказа археологът.
През тези 3 периода хората със сигурност са се занимавали със земеделие и скотовъдство, като може би земеделието е било основен поминък през римския период, а животновъдството - през бронзовата епоха и Средновековието. През други исторически периоди има по-компактна площ, която е заселена и може тогава селището да има други функции, обясни тя.
Площта на цялото селище е около 30 хектара, което е огромен обект. Няма друго такова в района на Пловдив, коментира археологът. Тя го сравни със античния Филипопол, който е около 70 хектара.
Елена Божинова разказа, че са открили в питос от римската епоха скрита красива апликация на бог Дионис с пантера до него. В същия съд са открили и железен косер.
Открити са и към 20 кладенци, което означава, че въпреки че не са имали постоянен водоизточник, селището е било достатъчно привлекателно, за да продължат да го обитават. "Толкова кладенци означават или много хора, или много добитък. След като са спрели да ги използват като водоизточници, са ги използвали като килии за осъдени на смърт, защото в 1 от тях открихме 3 скелета", посочи тя.
Проучването продължава до 15 август.
Цялото интервю на Яница Марова с археолога Елена Божинова е в прикачения файл.
Участието на български културни организации в европейския културен живот се нуждае от подкрепа. За необходимостта от целенасочена политика за изграждане на публики и компетентности от най-ранна възраст, устойчивостта на културните продукти и ангажиментите от страна на държавата, за да участват българските организации равнопоставено в разпределението..
"Имайки предвид, че това беше област в ресора и на последните двама български комисари, това беше най-естественият избор. Обикновено винаги титулярът наследява своя ресор, макар и да има и изключения, а ако се сменя, се търси да се запази същият ресор. Сега се вижда приемственост и не трябва да се търсят знаци в ресора". Това заяви политологът и бивш..
Приближаваме към есента на 2024 година, която ще настъпи на 22 септември. Трупаме новини за изборите, на които едни от партиите ще се явят разделени, а други с опит за коалиции. Дали след разрива в ДПС има знаци за успешно представяне на вота, защо БСП и партиите към нея предприемат хода "лидерите крачка назад", коментар за ресора на новия ни..
24 партии и 9 коалиции ще се явят на поредните изборите през октомври. За кампанията в Пловдив на коалиция "БСП-Обединена левица" разговаряме с народния представител Иван Петков . Петков съобщи, че той ще бъде водач на пловдивската листа, ако Националният съвет утвърди решението на местната организация. Очаква се това да стане на 20 септември, след..
Църквата „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“ в село Стряма отбеляза храмовия си празник с литургия и курбан за здраве. В проповедта си отец Красимир разказа преданието за София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов, загубили живота си по времето на император Адриан (117-138 г.). "Нека следваме примера на тези мъченици, които в трудни..