"Този спор за поставянето на т.нар. вендинг машини за отпускане на лекарствени продукти не е от вчера. От една страна е аргументът, че така ще бъдат осигурени лекарства на хората в отдалечени населени места, където няма аптека и няма достъп до такива продукти. Да, това звучи примамливо, но от друга страна стои многогодишен бизнес интерес, който е за много милиони и не е свързан с фармацевти. Нашите притеснения са, че тези автомати няма да задоволят потребностите на хората в малки отдалечени населени места, защото това са хронично болни, възрастни хора, които имат нужда от тяхната терапия по лекарско предписание и не толкова от тези продукти. Те все пак живеят на място без аптека и обикновено се запасяват с такива продукти. Но тези вендинг автомати ще отнемат от продажбите на аптеки, които съществуват дори в малките населени места и ще обезсмислят откриването на аптеки там, така че ще лишат хората от една фармацевтична услуга", посочи магистър-фармацевтът.
Тя припомни, че в чужбина в тези вендинг автомати се предлагат много малко неща - най-малките възможни опаковки от лекарства за температура, простуда, бинтове, марли, дори презервативи и са разположени най-вече в курортите.
По думите на Стайкова Пловдивска област е най-добре покритата с аптечна мрежа в страната. Тук има 391 аптеки, от които 155 са извън град Пловдив, а други 236 са в Пловдив. На фона на останалите райони от България наистина в нашата област достъпът е много добър и такива вендинг автомати съществуват и в момента.
"Например в Калофер има аптека на магистър фармацевт, която обслужва населението с всички необходими лекарства през деня, а през нощта на територията на аптеката работи такъв автомат, който е за много спешни случаи. Така че вендинг автомати има и досега законът ги разрешава на територията аптека, в извънработното ѝ време", обясни Стайкова.
Подобно е мнението и на Мария Главинкова от РК на фармацевтите в Смолян. Според нея хората в малките населени места по-скоро имат нужда от обслужване по Здравна каса и затова трябва да се мисли в посока стимулиране за разкриване на аптеки в тези населени места, които да могат да обслужват населението по НЗОК и да доставят фармацевтични услуги като консултация, следене на терапия и т.н.
Димитрия Стайкова също подкрепя тази теза и по думите ѝ вече са направени сериозни крачки в тази посока, като НЗОК вече стимулира финансово такива аптеки, както и денонощните аптеки навсякъде. Фармацевтът посочи, че от Асоциацията на студентите по фармация в МУ-Пловдив са излезли в отворена позиция, като изказват притеснение дали си струва държавата да плаща за такава скъпа специалност, при положение, че вендинг автоматите ще обезмислят труда на фармацевта, който във всички общества е бил полезен.
Чуйте повече в звуковия файл.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...