Изложбата ѝ „Усещане за място“ се открива на 12-ти октомври, от 18 часа. След впечатляващата ѝ първа самостоятелна изложба, през юни 2021 година, пловдивската публика има шанса, отново, да потъне в деликатните пространства на нейните картини.
Траяна Панайотова е родом от Ямбол, завършила е професионална гимназия за приложни изкуства в Казанлък, после учи във Велико Търново. Завършва като бакалавър "Изящни изкуства" с направление скулптура, при проф. Константин Денев и ас. Тодор Ламбов. Дипломира се като магистър по "Педагогика на изобразителното изкуство" с направление скулптура, при доц. Георги Минчев. През летния семестър на учебната 2008-2009 година е студент по програма "Еразъм" в Лисабонски университет, Факултет по изящни изкуства. От 2020 година е член на СБХ.
Има участия в различни форуми, като кураторски изложби, национални изложби, биеналета в страната и чужбина. Носител е на много награди у нас и в чужбина. Последната е през миналата година, награда за живопис от IX Международно биенале „Изкуството на миниатюрата“, в художествената галерия в Русе. През 2019-а година получава номинация за международна награда „Валтер Кошатцки”, Музей за модерно изкуство MUMOK, Виена, Австрия.
„Аз съм израснала с изкуството на моята леля. Мога да кажа, че това разбиране за изкуството съм го наследила от моето семейство. И сякаш изкуството ме избра. Не съм се чудила много, с какво да се занимавам. Във времето, по-скоро, се насочих към колажа, към двуизмерното изразяване. Според мен не е важно жанрово дали ще продължиш да работиш това, което си учил, защото изкуството е навсякъде. Може би, някой ден отново ще се върна към скулптурата, защото някои неща не можеш никога да ги изоставиш, но в момента се занимавам главно с колаж“, казва Траяна Панайотова.
За втората си изложба в Пловдив, „Усщане за място“, тя е подготвила основно колажи и смесена техника, на основата на хартия.
„Изложбата се казва „Усещане за място“, защото смятам, че това дава пълната свобода на мен и на хората да интерпретират изложбата по свой начин. Смятам, че бягството от конкретността може да даде свободата за по-пълно наслаждение на това, което виждаш. Все по-често ни липсва на нас съвременните хора, например, човек да застане на едно място и да се рее в пространството, свободата да наблюдаваш едно небе, свободата да наблюдаваш пейзажа около себе си. Не си позволяваме свобода, свободата да погледнем на света по друг начин“, казва още Траяна Панайотова, гост в предаването „Вход свободен“.
Чуйте още, в прикачения файл.
Изложба на картини на пловдивски сгради със статут на културни ценности се открива в НБ „Иван Вазов“. Тя е част от ученически пленер, който целеше да привлече вниманието на гражданите към архитектурното наследство и проблема със загубата на ценни сгради от миналото заради неправилно стопанисване. Изложбата се състои от 16 картини на младежи от..
Марта Радева представя сборника с разкази „Човекът от последния вагон“ в „Петното на Роршах“. Авторката преподава български език и литература в Нов български университет. Публикувала е статии в Сега, Култура, Дневник, Литературен вестник, Азбуки, Родна реч, Дар, Страница и др. Нейни разкази и есета са печелили отличия в национални литературни..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 0 5 . 10. 202 4г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV –XXI век. 330 стр., тв. к., ок. 6А, Изток-Запад, 2024г. Иван Станков. На два гласа. 112 стр., ок. 3а, Хермес, 2024г...
С камерен концерт, посветен на големия български композитор и диригент Иван Спасов, Държавна опера Пловдив отбелязва 90-та годишнина от рождението му, която се навърши тази година. Ще бъдат изпълнени 5 композиции на Иван Спасов. Сред тях e сонатa за виончело и пиано. Челист ще бъде концерт-майсторът на пловдивската опера Анет Артинян...
Регионалният етнографски музей - Пловдив кани на официалното представяне на монографията „ Градиво за старите родословия на с. Малево, Долен Рупчос “ (историко-етноложко изследване) на доц. д-р Ангел Янков . Авторът и книгата ще бъдат представени от: доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви" и рецензентите:..