Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Размерът на бюджетния дефицит може да се оптимизира

Румен Гълъбинов
Снимка: БНР - Ани Петрова

Реалистична ли е прогнозата за 18 млрд. бюджетен дефицит за 2025 година  и кои са основните рискове за бизнес средата в страната в контекста на очакваното повишаване на минималната работна заплата, присъединяването към еврозоната и опасността България да загуби над 1,5 млрд лева от безвъзмездните европейски средства.

Според икономиста Румен Гълъбинов тази прогноза е най-лошият сценарий, който може да ни се случи, но има възможност да се оптимизира в значителна степен размерът на бюджетния дефицит.

„Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е много важен елемент от възможността ние да получим свежи пари, средства, които ни се полагат и са ни гласувани. Тук се събират няколко неща – да си получим следващия транш от националния ПВУ, също така средствата за енергиен преход и справедлив преход, така че да можем успоредно с това да усвояваме средства по оперативните прогами", коментира икономистът.

По думите му обаче отново се разчита на решение от парламента в последния момент, за да бъдат взети правилните решения. Гълъбинов се надява това да стане, тъй като в противен случай има риск да държавата да финансира действията по преструктурирането на българската икономика със собствени средства. 

"Това доста трудна задача и може да утежни нещата от фискална гледна точка, да сме принудени да вземаме още международни заеми под формата на емитирани облигации. Нещо, което бихме могли да предотвратим, ако се стартира усвояването на евросредствата", посочи Гълъбинов.

Той прогнозира, че изборите, когато се състави новото Народно събрание, ще има искане за допълнителни бюджетни разходи по различни направления. 

"Надявам се на здрав разум и практичен поглед върху нещата, за да бъдат тези разходи така планирани, че да не нарушат балансите, тъй като за членството в еврозоната ни е необходимо освен 3% дефицит, също и по-ниска инфлация. А всяко едно инжектиране на пари в системата под формата на най-различни други бюджетни разходи би могло също да забави спадането на инфлацията в България, към което ние се стремим. Затова е много важно като политическа отговороност, партиите, които влязат в следващия парламент да проявят при обсъждането на бюджета за 2025 година здрав разум", подчерта икономистът.

Той смята, че за радикална данъчна реформа в този момент, преди още да сме влезли в сухопътния Шенген, едва ли е най-подходящият момент. 

Чуйте още в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03