Работодателите няма да успеят да задържат висококвалифицирани работници, ако техните доходи се изравнят с тези на нискоквалифицираните. Това също така показва, че и те са под линията на издръжка на живот, което не е нормално. Това коментира главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев след като вчера МС одобри увеличението на най-ниските възнаграждения.
Той добави, че няма как един висококвалифициран работник да взима 1100 лв., както и че страната ни продължава да е една от най-бедните страни по отношение на доходи и покупателна способност. Уточни още, че целта на една нормална и адекватна държава е да се намери начин, така че хората да живеят спокойно.
„Един от големите фактори, който показва, че ние не сме адекватни по отношение на тези политики е демографията – виждаме как населението намалява, миграцията, вкарат се работници от други страни като се мисли, че по този начин проблемът ще бъде решен. Вижда се обаче, че това не работи. Единствената система, която би могла да накара хората да останат тук са заплатите“, каза Кацарчев.
Отбеляза още, че все пак се надява системата да бъде реформирана и то по начин, по който изисква директивата за минимални работни заплати, така че да покрива нуждите за издръжка.
„Доходите са ниски, има леко нарастване на доходите, но все пак изоставаме спрямо стандарта преди ковид, тъй като цените продължават да растат, въпреки че инфлацията намалява. Цените са високи спрямо заплатите, т.е. ние не достигаме стандарта спрямо преди“, каза Кацарчев.
Според него във формулата за минималната заплата трябва да има елементи като производителност на труда, но подчерта, че тя не зависи от служителя, а от работодателя.
„Това е функция на работодателя, така че няма как да се прехвърля от болната на здравата глава проблема с производителността на труда“, добави синдикалистът.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...