1454 лв. е нетната заплата за издръжка, 62% не я достигат

2616 лв. са нужни на месец на 3-членно семейство, за да се издържа. Това сочат данните на най-новото изследване на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на КНСБ за третото тримесечие на годината. С още информация в предаването "Ден след ден" - Росица Антова, научен секретар на института. Тя подчерта, че храните и стоките от малката потребителска кошница са определящи за издръжката на семействата.

През третото тримесечие на годината – от юли до края на септември, заплатата за издръжка задържа темпа на нарастване, но остава на високи нива. На годишна база се отчита слаб ръст, но вече при достигната по-висока база, натрупана през предходните две години. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв. Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на изследването за потребителските цени и заплатата за издръжка към края на септември тази година. Той обясни, че на тримесечна база се отчита слаб ръст от 0,1% на необходимия месечен доход за издръжка, а на годишна – с 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ – 27 лв. повече. За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ.

Повече от половината от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (62%), но като цяло лицата намаляват в резултат на повишението на доходите. Лошата новина е, че до 1000 лв. продължава да получава сериозен процент от българите, коментира Димитров. Това са около 32% или 844 000 от работещите българи, които могат да се определят като „работещи бедни“.

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Поради това не можем да искаме друго, освен мерки, които да приближават МРЗ към заплатата за издръжка. За целта трябва да адаптираме към българската реалност вече приетата методология и дефиниция на МОТ от март тази година. Шест месеца се опитваме някой да ни чуе и да започне да мери НСИ заплата за издръжка. Така най-лесно можем да намерим адекватното решение за минималната заплата и механизма, по който да расте, категоричен бе президентът на КНСБ. Той даде пример със Словения, където е тристранно договорено минималната заплата да е в диапазона 120-140 процента от заплатата за издръжка, която се измерва от техния статистически институт. Този диапазон се договаря от работодателите и синдикатите.

Инфлацията се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат. Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице. Нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната база.

Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния – 41.54 евро, сочат още данните. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец – 8.3 пъти. 

КНСБ настоява: Да се ускори процесът по транспониране на директивата за адекватните минимални работни заплати във всичките ѝ части; Да се изготви дефиниция и методология за официално измерване от страна на държавата на „Заплата за издръжка“ по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ; В средносрочен период да се достигане равнище на МРЗ, равна на заплатата за издръжка;