Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Борис Зафиров с премиера на книгата „Свой на чужда земя“

| обновено на 28.10.24 в 15:51 | Интервю

„Свой на чужда замя” e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век към български театрални актьори, дали тласък за допълнително разгръщане на творческия им потенциал. Интервютата предлагат една много интересна и различна, от обичайното, гледна точка на успешно интегриралия се в българското общество чужденец към ставащото в българската култура, към някои процеси в нея, останали досега като че ли извън обсега на вниманието ни.

„Причините да направя книга за Блажо Николич са много. Личността на Блажо Николич, за мен, е свързана на първо място с неподправеното и безкористно желание, и отношение, към това да помогнеш на някой, който прави нещо хубаво. Естествено, това винаги е субективна оценка, но няма лошо. Важното е да сме решителни и да вярваме в субективните си преценки и истини. Така, че основната причина е това, че Блажо има много рядко отношение към изкуството и към хората на изкуството, без да търси полза, без да търси облага, без да смята, да мисли и да отлага. Той е феноменален човек, феноменална личност, която може за секунди да случи нещата, да ти помогне, да задвижи процеса. Казваме действаме и действа. При него няма такова нещо като утре ще ти звънна или ще проверя и малко по-късно. Проверява се веднага, на момента или се случва, или не се случва.  Благодарение на тази своя маниерност, той е свършил много неща, които във времето може би са останали скрити. Може би са останали под праха и звездите на шоуто и забавлението, защото в това се превърна нашето изкуство в шоу и забавление. 

Но, неговият пример и неговите дела са много важни, според мен. Те показват как един човек може да промени много и може да помогне много на много други хора, не само в театъра. Помощта му в театъра през 90-те и началото на новия век е основен акцент на книгата, но Блажо Николич има много голям дан и в киното и в преводаческата дейност, в музиката, в изобразителното изкуство. Една от първите изложби на Кольо Карамфилов се случва с негова помощ. Вашите слушатели и мои бъдещи читатели ще прочетат и ще разберат, как Кольо Карамфилов в самото начало е бил един човек, който не си е вярвал много, нормално за всеки прохождащ човек на изкуството. Блажо го е насърчил. Не искам да го превръщам в икона, но давам пример как Блажо Николич решава да направи изложба на Кольо Карамфилов просто, защото се познават и го прави“, разказва Борис Зафиров.

Познанството им с родения в бивша Югославия ненаситно любознателен човек, неспокоен дух, широка душа, пътешественик в буквалния и преносния смисъл, датира от около 15 години.

„Макар и да сме от различни генерации, споделяме една обща черта на аналоговия човек – да не ни омръзва да си разказваме за едни и същи хора едни и същи случки. Е, не всеки път, но в осем от десет срещи си говорим за театъра и изкуството по време на Прехода. На петнайсетата година се замислих защо го правим. Да не би някой от двамата да се е смахнал? Доколкото знам, сме, кажи-речи, в добро ментално здраве, обаче тази традиция така и не секна. Когато ми се появи идеята за книга, достигнах до угоднато за двама ни откритие, че тези истории имат собствен живот и искат да видят бял свят. Или поне малко по-бял от цигарено-жълтите стени на домашния му офис. Беше изминало не малко време и за тези години героите придобиваха все по-сложни характери, а случките ставаха все по-обстоятелствени“, пише още в първите редове на книгата Борис Зафиров.

Блажо Николич е роден в село Ранилуг. Учи арабистика в Белградския университет, в края на следването си заминава за Либия, където остава десет години. През 1982 година се установява със семейството си във Виена, занимава се с бизнес, участва в частна театрална трупа.

В началото на 90-те се премества в София, където започва активно да общува с хора предимно от театралната гилдия. Сред близките му приятели са Теди Москов, Александър Морфов, Валери Йорданов, Дафина Кацарска, Яни Язов, Чочо Попйорданов, Кольо Карамфилов, Велимир Велев и много други ярки и разпознаваеми лица на българското изкуство от това десетилетие и по-късно.

Въвлечен в техни проекти, започва да се снима, да композира, да превежда. Едновременно с това щедро спонсорира млади хора, занимаващи се с театър и кино.Участва в множество български и международни кинопродукции – „Кал“, „Сомбреро блус“, „Подгряване на вчерашния обед“, „Съдилището“, „Тувалу“, „Последният неандерталец“ и други. Основател е на школата за незрящи актьори „Невиждан театър“.Живее в Пловдив.

Борис Зафиров завършва през 2012 година НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Театрознание и театрален мениджмънт“ в класа на проф. Калина Стефанова и доц. Юрий Дачев. Още в студентските си години започва да публикува интервюта и театрална критика.

След дипломирането си продължава да работи като външен сътрудник за български и международни издания за театър, отразявайки международни фестивали и независими сценични проекти. Част е от първоначалния екип на онлайн списанието за театър „Конфликтни зони“, проект на най-старата театрална организация в Европа – „Union theatres of Europe“, основана от Джорджо Стрелер.

През 2013 година публикува ключово за професионалното си развитие интервю – „Театърът като оръжие срещу своеволията на политиците“ с немския режисьор Георг Жено, който по това време работи с театър „Реплика“ в София. Жено му помага да създаде първото си представление „Да купиш история“, представящо историите на хората от знаковия за София „Женски пазар“. Заедно с актьорите от Театър „Реплика“ , Зафиров поставя представлението „Безсъщност“, насочващо вниманието към хората с психични проблеми.

С тези две представления той заявява търсенията си в театъра и изкуството през личната история на човека в сянката на масмедията и обществения стереотип. В края на 2017 година, заедно с други артисти, създава сдружение „Театър на отговорността“.

Премиерата на книгата ,,Свой на чужда земя“ - разговори с Блажо Николич е на 31 октомври, четвъртък, 18.30 часа в галерия Arsenal of Art, в Пловдив, със специалното участие на Блажо Никулич, Борис Зафиров и редактора на книгата Красимир Лозанов. Събитието е с вход свободен.

Книгата се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по програма „Критика“ 2023.

Борис Зафиров е гост в неделния „Шейкър“.

Чуйте още, в прикачения файл. 


По публикацията работи: Дора Башакова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Божествената частица, която всеки човек носи е силата на творчеството

Художникът и скулптор Георги Иванов, известен не само под тепетата с артистичния псевдоним Жорж Трак бе гост в празничното издание на предаването Клуб "Неделя" на Великден. За ученическия си период и следването му в Националната художествена академия в ателието на проф. Светлин Русев, както и това – има ли място политиката в културата, творецът..

публикувано на 20.04.25 в 19:10

2 великденски концерта пред общината

Великденската програма на община пловдив днес включва концерт от 12 часа на пл. „Стефан Стамболов“ на децата от „Арт Войс Център“ с ръководител Румяна Иванова. Вечерта от 18 ч. за пловдивчани и гостите на града ще свири Биг Бенд Пловдив и солисти с диригент Николай Гешев.

публикувано на 20.04.25 в 08:45

Градски турове за 18 април организира "Старинен Пловдив"

На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата . Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО. На този ден отдаваме дължимото на националното ни наследство, почитаме хората, отдадени на каузата за опазването му, което е изключително отговорна роля. 18 април е повод да се привлече общественото внимание във..

публикувано на 18.04.25 в 10:10

Изложба „Вяра и Светлина“ в храм „Пресвето сърце Исусово“

Изложба „Вяра и Светлина“ – диамантени гоблени с библейски истории ще бъде открита на Великден в храм „„Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски.  Те са изработени от хора в нервностойно положение към Центъра за социална интеграция и рехабилитация, под ръководството на сестрите Францисканки и включват сцени от живота на Исус Христос, Дева Мария..

обновено на 18.04.25 в 09:32

Как рибите се появиха в картините на Йорданка Георгиева?

Влизаме в едно уютно ателие на творец, то е разположено на малка уличка в Капана, в него работи  Йорданка Георгиева.  Тя се завръща в България през 2022 година, след дълго време, в които живее и работи на остров, разположен някъде между Великобритания и Франция.  Художничката рисува символа на християнството - рибата и вярва, че арттерапията помага..

публикувано на 18.04.25 в 08:00