България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо.
Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък.
Това е оценката на Владимир Димитров, експерт "Индустрия и околна среда" в Българската стопанска камара.
Той обясни, че редица предприятия у нас прилагат прекрасни практики за редуциране на отпадъците, за влагане на все повече рециклирани материали в производствата и предотвратяване на образуването на отпадъци.
Принципът "замърсителят плаща" и такса "битови отпадъци"
Между 60 и 70 % от такса битови отпадъци в страната се предоставят от бизнеса. Затова той е свръхнатоварен, коментира Димитров.
По думите му, принципът "замърсителят плаща" изисква доста голяма отговорност. Целта е домакинствата за извършват разделно събиране на отпадъците. Тези отпадъци, които не подлежат на рециклиране, те подлежат на депониране.
Ако ние като общество възприемем това, че трябва да събираме разделно и да изхвърляме отпадъците си разделно, това, за което ще плащаме по принципа "замърсителят плаща", ще бъде по - малко. Т. е. плащаш, колкото изхвърляш.
Българската стопанска камара повече от десетилетие се стреми този принцип да бъде въведен, още повече, че той е заложен и в договора за функционирането на Европейския съюз, подчерта експертът.
Има обстоятелства, които не позволяват принципът "замърсителят плаща" да бъде въведен на този етап.
В тези общини, където има малко на брой население и голяма територия за обслужване, разходите за транспортирне на 1 тон отпадък ще бъдат много по - големи, отколкото при общините с гъсти популации и имат развита инфраструктура и депа.
Необходимо е да се намери балансиран подход, тъй като този принцип може да доведе до миграция, предупреди Владимир Димитров.
От 2026 година този принцип ще бъде въведен. Това означава, че местните власти трябва да засилят комуникацията си с гражданите, за да се намери "златната среда", коментира експертът от БСК.
Той отбеляза, че има много общини, в които не съществува разделно събиране на отпадъците. Според него, финансирането е въпрос на договаряне между държавата и общините.
Интервюто на Емил Костов с Владимир Димитров е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...