Едно откритие на психолозите хвърля светлина върху ред икономически грешни решения. Това е така наречената “непоносимост към загубите”, открита от Даниел Канеман и Амос Тверски някъде преди около половин век. От тогава тази и други техни концепции оформят това, която вече се е превърнало в наука за взимане на решения.
Класическият пример е следният: Какво бихте избрали - 50 евро със сигурност или 120 евро с 50% шанс. Повечето хора предпочитат 50 евро сигурни веднага. Обяснението е, че загубата на 50 евро има по-силно значение за нас от очакваната печалба от 60 евро.
Тези експерименти показват, че при взимане на решения хората не мислят рационално в счетоводен смисъл. Ако беше така, щяхме да слушаме математиката да ни казва, че е по-добре да изберем 120 евро с 50% шанс.
Едно от важните проявления на тази заблуда е, че ставаме твърде рискови, дори хазартни, в моменти на загуба. Хазартният оптимизъм е това, което ни прави ирационални в казиното, но и в редица житейски ситуации.Другият вид оптимизъм, който аз наричам рационален оптимизъм, се ражда в домейна на печалбите. Тук трябва да внимаваме дали не сме прекомерно предпазливи. Последното е цената, която плащаме заради нашата непоносимост към загубите.
Една от добрите техники е да мислите за изгубените пари като за разход, а не като за загуба. Третирайте потъналите разходи като цената, която е трябвало да платите, за да продължите напред.
Най-трудното в справянето с този психологически конфликт е неговото влияние в две противоположни посоки. От една страна е важно да не ставаме хазартно рискови, да не поемаме прекомерен риск, особено когато трябва да ограничим загубите. От друга - трябва да насърчаваме поемането на разумни рискове и ученето от малките провали.
Много европейски бизнеси могат да престанат въобще да търгуват на американския пазар, прогнозира Адриан Николов от ИПИ по повод наложите от Доналд Тръмп мита. Една от възможнастите е да се изнесат производствата в САЩ. А иначе всяка една наша стока, която се продава в САЩ ще е с 20% по- скъпа. Моментният шок на борсите едва ли има..
Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив. Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..
С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации. Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..
„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света и наложи мита за вноса. За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24% и т.н. Стабилността на управлението и търговските..
Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта. Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..