Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непоносимост към загубите

Сезон 3, Епизод 5

Едно откритие на психолозите хвърля светлина върху ред икономически грешни решения. Това е така наречената “непоносимост към загубите”, открита от Даниел Канеман и Амос Тверски някъде преди около половин век. От тогава тази и други техни концепции оформят това, която вече се е превърнало в наука за взимане на решения.

Класическият пример е следният: Какво бихте избрали - 50 евро със сигурност или 120 евро с 50% шанс. Повечето хора предпочитат 50 евро сигурни веднага. Обяснението е, че загубата на 50 евро има по-силно значение за нас от очакваната печалба от 60 евро.

Тези експерименти показват, че при взимане на решения хората не мислят рационално в счетоводен смисъл. Ако беше така, щяхме да слушаме математиката да ни казва, че е по-добре да изберем 120 евро с 50% шанс.

Едно от важните проявления на тази заблуда е, че ставаме твърде рискови, дори хазартни, в моменти на загуба. Хазартният оптимизъм е това, което ни прави ирационални в казиното, но и в редица житейски ситуации.

Другият вид оптимизъм, който аз наричам рационален оптимизъм, се ражда в домейна на печалбите. Тук трябва да внимаваме дали не сме прекомерно предпазливи. Последното е цената, която плащаме заради нашата непоносимост към загубите.

Една от добрите техники е да мислите за изгубените пари като за разход, а не като за загуба. Третирайте потъналите разходи като цената, която е трябвало да платите, за да продължите напред.

Най-трудното в справянето с този психологически конфликт е неговото влияние в две противоположни посоки. От една страна е важно да не ставаме хазартно рискови, да не поемаме прекомерен риск, особено когато трябва да ограничим загубите. От друга - трябва да насърчаваме поемането на разумни рискове и ученето от малките провали.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Реставрирана е къща "Недкович"- домът с най-богатата украса

Как приключва годината за Старинен Пловдив, разговор с проф.  Елена Кантарева-Дечева , директор на общинския институт. За ремонтите на знакови къщи в Стария град и за новите проекти, които ще следим и догодина. "Най-важният проект за реставрация беше знаковата къща "Недкович" в Стария град", каза проф. Кантарева. Тя припомни, че сградата не е била..

обновено на 29.10.25 в 12:23

Партиите не искат предсрочни избори, страх ги е от нов играч

Социологът Евелина Славкова от агенция Тренд  коментира политическата ситуация в момента,  предстоящата ротация на председателя на Народното събрание и мотивите зад действията на ГЕРБ на фона на тежка криза в управляващото мнозинство.  Според нея след  управляващото мнозинство  са успели да излязат бързо от тази криза и то само с една промяна -..

публикувано на 29.10.25 в 10:19

Проектът VITA THERMAE - новите пътища на археологията

През 2026 година Националният Aрхеологически Резерват – Хисаря ще отбележи своята 50-годишнина, за очакваните събития и за реализирания проект Вита Терми - говорим в програма "Точно днес" с  доц. Митко Маджаров , директор на Археологическия музей в курортния град. Проектът носи визията от реалността към виртуалността – новите пътища на..

публикувано на 29.10.25 в 07:55
Емил Кабаиванов

Без завод за барут военната ни промишленост няма бъдеще

Заводът за барут и боеприпаси, за който германското дружество Райнметал и ВМЗ-Сопот сключиха споразумение, ще бъде изграден върху имот от 518 декара край карловското село Кърнаре. Затова на заседание на Общински съвет Карлово в четвъртък ще се разгледа заявлението на изпълнителният директор на ВМЗ Иван Гецов за промяна на предназначението на..

публикувано на 28.10.25 в 16:52

В България липсва контрол на качеството на водата от ТЕЦ

В топлата вода в Пловдив, Плевен и София има опасни бактерии, зарази и недостатъчно хлор. Това сочи изследване на „Активни потребители”, откъдето предупреждават, че при занижена имунна система ползването на заразена създава рискове за здравето.  Д-р Сергей Иванов от „Активни потребители” е молекулярен биолог и вирусолог. Той обясни, че пробите са взети..

публикувано на 28.10.25 в 15:48