Западното общество предпочита силния лидер за свое удобство

"Досегшният опит в подобни региони показва, че има два варианта на политическо развитие. Първият е свързан с това, че  една територия може да се удържа и да бъде единна с много терор и висока степен на авторитаризъм, а след като се направят опити този терор да бъде премахнат и диктаторът - отстранен, каквито са скорошните примери с Ирак, много често това е последвано от пълен разрив, включително и териториален, на основата на много различни етноси, религии и техните производни. Това води обикновено до тежки форми на автономизъм, които винаги са свързани с противоборство, безредици и кръв." Това подчерта  геополитическият анализатор проф.д-р Марин Русев по повод рухването на режима на Башар Асад в Сирия и бягството ме от страната. 

По думите му,  за нас е важно обаче да си зададем въпроса кое е по-приемливо за Европа и за Света, тъй като  много често Западният свят  предпочита силния лидер и си затваря очите пред жестокостите, за да не се стигне например, до това, което може би и очакваме да започне да се случва  със Сирия.

Проф. Русев препоръча да погледнем на този регион и съседните му страни като на място, откъдето тръгват "ключови думи като Ерихон, потоп, Шумер, Вавилон, Финикия, Шехеразада, Семирамида, като на някаква форма на следствие от това, че в самата страна Сирия има  държавности, свързани с райони, поддържани от Турция, където има туркомани, сунити и т.н."

Като едно от обясненията за тежкото противоборство на религиозна основа,  проф. Русев подчерта, че традиционният сунитски ислям трудно понася и трудно признава правото на самоопределение на шиитите - нещо, което е свързано с управляващата фамилия на Башар Асад.

"Ако се върнем доста назад в историята, ще видим, че началото на фамилията Асад като терористи в този регион, тръгва с много интересна форма - мнозинството от сирийското население са сунити, а управляващите, богатите са шиити или т.н.алавити.  Оттук и тръгва  това неравновесие  между богато малцинство, което управлява и тероризира едно бедно и доста голямо като човешка маса мнозинство от хора, които в голяма степен са сунити. Това трябва да се има предвид".

Проф. Русев припомни, че в Османската  империя отстъплението от сунизма се е считало  за най-големият грях и най-тежкото наказание от страна на централната власт, което и до днес се усеща в Сирия, като бивша провинция на Османската империя.

"Това е за разлика например, че ако са послушни, християни и юдаисти имат правото на самоопределение още от онези времена. В този смисъл има големи разлики на територията на Сирия в контекста на географските особености на населението - от Север на Дамаск са алавитите, от Юг - друзите и е много трудно в историята да се намери аналог на факта, че едно такова малцинство в продължение на около половин век  успява да тероризира огромната част на населението".

В отговор на въпрос кои са бунтовниците, проф. Русев подчерта, че те са НЕалевити, т.е. най-различни форми на исляма, но основната им част са сред тероризираните сунити.

За руската подкрепа за фамилията Асад, проф. Русев обясни, че трябва да се разбира като нежелание на Русия през територията на Сирия да преминават нефто-газови тръбопроводи, което би намалило значимостта на Русия за Европа. "От друга страна, важно е и това, че  управляващите довчера изгубиха подкрепата на Русия и това може да се отрази много неблагопприятно на украинската страница на днешната геостратегическа ситуация. 

"Ако имаше време Путин, най-вероятно щеше да тръгне да спасява, но всичко се случи много бързо и вместо да отслабва украинския фронт с изпращане на войски към Сирия, сега може да се окаже обратното - остатъците от руската сила в региона да се върнат в Украйна. Русия губи една много важна морска база и една много важна въздушна база в региона,  с който се осъществява огромен геополитически контрол почти над цяла Африка. Оттук тръгва и ЧВК "Вагнер", и въоръжението, и износът на силова власт, и поддръжката на терористични режими в Африка и т.н."

Проф. Русев заяви още, че трябва да се прави разграничение между Хамас и Хизбула, от гледна точка на религиозна принадлежност. Хизбула са шиити и това обяснява защо винаги са подкрепяли чрез Иран управляващата фамилия, за разлика от Хамас, които са сунити и при тях реакциите са по-различни.

 "Оттук обаче тръгват и бъдещи събития, в които отново могат да бъдат въвлечени и Иран, и Израел. А що се отнася до шиитите на Хизбула, понеже Израел доста силно ги обезкърви, това отслаби и силата на Хизбула в Сирия и стана по-лесно за другите бунтовници, колкото и да са различни помежду си.  Това, което виждаме като  временно обединение и като огромна радост, че Асад вече го няма, не се знае дали тези жени, които видяхме да плачат от радост, няма да започнат да плачат отново след време, заради сегашните победители, които са част от фундаменталистки движения".

По думите на проф. Русев в идеята на наименованието на тези, които в момента побеждават Аасад, е  ШАМ - фундаменталисткото  понятие на арабите, когато започват да налагат силата си над Сирия."ИДИЛ ние казваме, заради Левант, а другото наименование е ДАЕШ, заради ШАМ - най-фундаменталисткото понятие с твърди намерение за налагане на крайни форми на исляма." 

Интервю - звуковия файл: