Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната.
Той допълни, че приемането ни има и някои рискове. Сред тях са например по-големият натиск за контрол на външните граници след отпадането на вътрешните, между страните членки на ЕС, а това означава повече работа от страна на МВР и насищане с гранични полицаи по полосата с Турция, със Сърбия, със Северна Македония.
Фактът, че влязохме в Шенген, не означава, че престъпната дейност ще се появи "изначално", но идеята е всяка държава да контролира добре своята територия, а тези по границата да препятстват навлизането на незаконни стоки, незаконни мигранти и т.н., каза още Йордан Божилов.
Той посочи, че за нас като външна граница е важно да наситим граничните пунктове и цялата зелена граница с добре обучени и мотивирани хора, с необходимите технически средства. "Много е важно да привлечем европейски средства за това, тъй като натискът не е само за България. Трябва да искаме споделяне на усилията от целия ЕС - и със средства, и със служители на "Фронтекс", и на информацията. Това са много повече лостове да управляваме процесите".
Рисковите фактори съществуват, независимо дали сме членове на Шенген. Възможно е някои канали да се пренасочват през България, но и сега това може да се случи, припомни председателят на Софийския форум за сигурност.
Ползите от Шенген са много повече, рисковете са управляеми, посочи Йордан Божилов.
Той допълни, че границите се охраняват основно от МВР, но помага и армията. "Увеличаването на бюджета за отбрана има друг аргумент - войната в Украйна, която е на територията на Европа и има риск войната да се разшири и към други страни от ЕС, затова трябва да се защитим от военна агресия. Последните години не инвестирахме достатъчно и сега с бързи темпове трябва да наваксаме. Напълно постижимо е България да отделя 2 % от БВП".
Според Божилов и сега има много системи, базирани на изкуствен интелект, това не е нещо ново.
Цялото интервю на Яница Марова с Йордан Божилов е в прикачения файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...