Така политологът и изборен експерт Даниел Стефанов коментира промените в изборния кодекс, които НС прие на първо четене.
Според него по-приложими у нас са преброителните центрове отколкото броенето с оптични машини, тъй като опитът на страната ни при прилагане на технологиите води до негативни последици. Освен това въвеждането на скенери ще изиска повече време, между 10 месеца и година, с което не е ясно дали разполагаме заради политическата криза.
Стефанов отбеляза още, че преброителни центрове се използват в много държави по света, но за да избегнем проблеми с тях трябва добре да бъде обмислено колко центъра са необходими, каква трябва да бъде тяхната големина, с колко души и колко бюлетини биха могли да преброят те.
„Създаването на такива центрове означава, че СИК опакова урната без да я отваря, брои неизползваните бюлетини, подписва се и всичко това се транспортира към преброителния център.
Там тази урна трябва да се отвори и да има няколко различни броенета. Едното да отчете броя на бюлетините, а другото да разпредели партийните предпочитания. Тук трябва да е ясно кои прави първото броен, как го прави.
Важно е и кои ще бъдат хората, които броят – дали ще са предложени от политическите партии, или ще са специално обучени държавни служители“, каза Стефанов.
Отбеляза обаче, че преброителните центрове би трябвало да намалят големият брой грешки, които правят сиковете. Доводите му са, че те няма да са работили 12 часа преди да започнат броенето, както и че общественият фокус върху тях ще е по-голям. Освен това смята, че по-качествено могат да бъдат обучени 100 – 150 души за преброителните центрове, отколкото 80-90 000 представители на СИК.
„За съставянето на правителство е важно какво ще покаже проверката на КС за гласовете на над 2000 секции, която трябва да приключи утре.
Когато броиш милиони гласове, грешка от 30 гласа може да бъде допусната, така че смятам, че Величие по-скоро ще премине 4% бариера и ще има разместване на местата в парламента.
Това ще означава, че всички парламентарни групи ще намалеят с по мандат или два. Това ще направи една идея по-трудно създаването на мнозинство“, каза Стефанов.
Въпреки това отбеляза, че за разлика от предишни преговори сегашните текат много по-тихо, опитите за поставяне на червени линии са по-малко, а партньорите, които участват в преговорите са повече.
„Аз като гражданин вече съм на позицията, че България има нужда от редовно правителство без значение какво мнозинство стои зад него. Това е много крайна позиция, но изоставането на страната ни по всички линии е много сериозно, а и липсата на стратегически поглед върху нещата е толкова осезаема, че България има нужда от редовен кабинет“, каза Стефанов.
По думите му ако подходът при преговорите продължи да е по-мек и без голяма публичност е възможно да се сформира кабинет.
Бурята в чаша вода, започнала с данни за мащабен купен вот на извънредните избори за съветници в Пазарджик и лошия резултат за ГЕРБ, е на път да приключи с относително малка изкупителна жертва - оставката на шефа на Областната дирекция на МВР в Пазарджик. Предстои да се види дали ще има преформатиране на изпълнителната власт, анонсирано от лидера на..
Днешното правителство на Северна Македония и всички предишни правителства съществуват заради една основна цел - да провеждат антибългарска политика. Това коментира доц. Спас Ташев, съпредседател на Сдружение потомци на бежанци и преселници от РСМ. Коментарът му е по повод все така продължаващата неотстъпчивост за включването на..
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ наш гост е адвокат Станислав Станев – юрист с дългогодишен опит и активна обществена позиция. И още - габровец по рождение, пловдивчанин по избор и човек с разнообразни интереси. Той е доктор по международно право, с дълбок интерес към историята и живота на българите извън пределите на страната. Като..
Няма да има разпад на сегашното управляващо мнозинство, няма и да има предсрочни избори, но вероятно ще има преформатиране на правителството. Ако има извънреден вот той ще или напролет, или през есента, когато са президентските избори. Това коментира политологът и университетски преподавател доцент Иво Инждов след резултатите от частичните..
В Пловдив се провежда 101-та среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика. В нея участват общопрактикуващи лекари от 31 държави. Домакини на престижното събитие са Медицинският университет, Сдружението на обучителите и изследователи в България по обща медицина и регионаната колегия на Българския лекарски съюз. Темата на..