Мръсният въздух води и до сърдечносъдови увреждания

Според кардиолога д-р Костадин Костадинов, преподавател в Медицински университет - Пловдив и член на инициативата "Въздух за здраве" факторите за мръсния въздух са много и от различно естество. Сред основните проблеми в Пловдив са  трафикът, отоплението с твърдо гориво, климатичните особености на зимния сезон - наличието на мъгли. Всички тези фактори способстват за задържането на въздушни маси и по-високите нива на замърсяване под тепетата. През зимата виновниците са отоплението и зимния трафик, а през летния сезон – замърсявания, вследствие на инциденти и пожари. 

"Статистиките показват, че имаме доста високи нива на смъртност, преждевременна смъртност и заболеваемост, вследствие на мръсния въздух. Няколко са механизмите, по които мръсният въздух предизвиква тези проблеми. На първо място това са хроничните заболявания, които в условията на по-високо замърсяване по-често се усложняват. От друга страна мръсният въздух сам може да предизвика заболяване на принципа на хронично възпаление. Така че част от заболяванията, свързани с ХОББ, сърдечносъдови заболявания, включително и аритмии, може да се дължат на проблеми, свързани с мръсния въздух", посочи д-р Костадинов.

В тази връзка най-големият проблем са всъщност фините праховите частици с размер под 2,5 микрона, които са по-малки и от размера на един еритроцит. Влизайки дълбоко в човешкото кръвообращение, те създават възпаление и оттам задействат цяла каскада от процеси, които довеждат до съдово увреждане, поясни кардиологът.

Според него тъй като проблемът е конкретен и политиките трябва да са конкретни. На първо място населението трябва да е информирано и да има ясни указания какво да се прави при съответните концентрации. На второ място това са политиките, които помагат на хората да преминат от твърдо гориво към по-екологични и ниско замърсяващи начини за отопление, като напр. климатици или варианти, в които няма такова замърсяване. Има и наказателни политики, свързани с автомобилния трафик -  забраняването на автомобили в определени зони, както и с т.нар. градостроителство, т.е. как се прави градът, за да е по-здравословен животът в него. 

Като член на работна група „Здраве и качество на  живот в зелена и устойчива среда“ по Програма за стратегически и научни изследвания и иновации на МУ-Пловдив д-р Костадинов обясни, че по този проект се визира точно този проблем, как да стане градът по-здравословен, да бъде устроен така, че не само замърсяването, но и различни други рискови фактори да бъдат минимизирани.

По думите му е много важно хората да бъдат информирани за за замърсяването на въздуха. В часовете и дните, когато има високо замърсяване, на децата и хората с хронични заболявания не се препоръчва да прекарват дълго време под въздействието на замърсения въздух. Когато обаче той не е замърсен, физическата активност е полезна и се препоръчва. Отварянето на прозорците в най-замърсените часове също не е добра идея. Носенето на маски също може да помогне, но те трябва да бъдат със специален филтър, който не допуска преминаването на ФПЧ.

Д-р Костадинов, който е посланик на България в програмата за обучение на лидери в областта на качеството на въздуха в страни с ниски и средни доходи, България е сред държавите с най-мръсен въздух в Европейския съюз. 

"Тенденцията обаче е надолу, от години имаме по-добри показатели, отколкото в миналото, но скоростта  и усилията за това намаляване трябва да бъдат значително по-високи", подчерта кардиологът.

Той добави, че освен ФПЧ във въздуха, трябва да се следят и други замърсители - озон, азотни и серни оксиди. 

Чуйте още в звуковия файл.