"Жанет 45" издаде "нагоре по реката назад" на Пламен Антов

,,Не знаех дали да наблюдавам нещата наоколо, раздвояването на водата пред носа на лодката, птиците, бягащите с различна скорост назад планове на пейзажа – по-близкият на брега, стройните силуети на палмите, и по-далечният на тепуите – или да снимам с фотоапарата си. Този избор между еднократната, неповторима, изплъзваща се мимолетност и трайният, многократният, неунищожим поглед, запомнен завинаги от машината, възможността да се връщаш отново и отново, да виждаш многократно всяка гледка, да я запомниш завинаги такава, каквато е точно в този момент, докато я пропускаш, да я запомниш вместо нея дори когато самата тя няма да е вече същата. – Исках да запомня всичко, всеки детайл, който после можеше да ми потрябва (сега, докато си спомням и пиша, вървейки назад по собствените си избледнели следи). Знаех добре, че техниката ни прави лениви и повърхностни, че способността ни да записваме ни е лишила завинаги от способността да запомняме, която арекуна все още обладаваха в блажено невежество; че фотоапаратът ни отнема умението да виждаме света, през който преминаваме като чужденци.“

(из ,,нагоре по реката назад“, Пламен Антов, 2024)