Левски е обединил всички слоеве на обществото

"И това - повече от век и половина преди нас, и то с една настойчивост и последователност, на които можем само да се възхитим. Тъй като ние днес доста охотно говорим за тези ценности, ставаме и лягаме с тях, а реално сме много далеч от тяхното осъществяване, поне от гледна точка на законността, на перспективата пред развитието на България", коментира историкът.

Той е поддръжник на тезата, че в социалното си поведение Левски представлява средната българска класа в онова време. По думите му това явление дълги години е било загърбвано от марксистко-ленинската историография по конюнктурни причини, а сега трбява реално да се погледне на извършващите се в тогавашна България процеси. 

"Това се отнася не само за революционното движение, но и за културния напредък. Много често там, където е читалището, там е и революционния комитет. Някои читалища са създадени по това време, когато са създадени комитетите на вътрешната организация, начело с Васил Левски. Примерно в Тетевен, в читалището има книга, в която се събират "пари за огън", т.е. - за революцията. Просветата, културата и прогресивното мислене вървят редом със стремежа за политическа свобода", подчерта проф. Павлов.

По думите му средната и богатата класа, участвала в революционните процеси, не отхвърля участието на най-широки обществени слоеве. 

"Вазов го е казал най-добре „богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът“ и т.н. Но това, което олицетворява Левски, цялата тази революционна енергия за постигане на българската свобода, включва най-широк спектър от социални слоеве. В това отношение той е много по-последователен в сравнение с другите наши революционни водачи, които обикновено нападат чорбаджиите, имат по-драстичен подход. Като цяло той се стреми към консолидация на нацията и е поддържан от много широка група съратници, които са от най-креативните сили в обществото. Неслучайно в организацията виждаме ханджии, собсвеници на кафенета, търговци, занаятчии, интелигенцията, която е много тясно свързана с тези среди. Самият Левски е представител на всички тези слоеве, включително и на духовенството, което тогава е изключително ангажирано със стремежа на българския народ към свобода и независимост", коментира изследователят.  И посочва, че се е опитал с отделни епизоди и събития да покаже някои страни от живота и делото на Левски, които не са чак толкова известни и допълват образа на Дякона. 

Проф. Павлов няма претенции за съвършено нов поглед към Левски. Според него да се пише за Апостола не е никак лесно, тъй като има много издадени книги за него, изключително много спомени, включително и от трета ръка, някои от които са дори куриозни. А това говори за огромното обществено внимание към Левски и за това, че интересът към него става все по-силен, колкото повече се отдалечаваме от времето, в което е живял.

"Подзаглавието на книгата ми е точен цитат от един негов съратник, един от най-верните му хора, Данаил Христов Попов - „Най-добрият ни българин“, т.е. най-големият патриот, нашият естествен водач. Или както казва Ботев „твой един син, Българийо“, защото той не е един от многото, а единственият", поясни авторът. 

В книгата си проф. Пламен Павлов се опитва да покаже също как Левски продължава делото на Раковски. По думите му Апостолът е най-добрия, най-успешния и най- далече стигналия ученик на Георги Сава Раковски, който от своя страна е демиургът на революцията, създателят на революционното движение, с първите опити за освобождение и възкресяване на държавността. 

"Защото Първата българска легия не е просто формация от доброволци, а един опит в движение да се възкресят принципите на българската държава, армията и дори културата, тъй като Раковски води нещо като съботно-неделно училище  на своите страници от българската история и това е отбелязано в много спомени. Левски не е просто механично копие на идеите на Раковски, той в много голяма степен ги доразвива. Но ние сме в дълг на Раковски. Преди няколко години чествахме 200 години от неговото рождение и е факт, че бяха сторени опити да се върне вниманието към Раковски, но не се получи напълно. И за това немалка вина имат и държавните фактори, които някак си недооценяват тази личност", изтъкна историкът. И допълни, че се е опитал да покаже общото и различното между Раковски и Левски. По думите му има много сериозна приемственост в цялото ни обществено и политическо развитие и това трябва да се разбере и днес, тъй като нищо не започва от нулата, нито с поредния политически водач или министър. 

Чуйте повече в звуковия файл.