Искаме решения за българските производители на храни

"Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по време на протестите, разписахме споразумение с правителството, в което фигурира точно закон за регулация на доставките на храни до крайния потребител", посочи в програма "Ден след ден" Илия Проданов, съпредседател на Българската аграрна камара (БАК). По думите му в България има голяма диспропорция на разпределението на сумите между производителя на първичната продукция, преработвателя и крайния търговец. Много голяма част от сумата, която потребителят плаща остава в крайния търговец, което е огромният проблем за целия сектор храни в България, смята Проданов.

Според него този процес е от дълго време и се появява с настъпване на големите търговски вериги в България. Тогава голям процент от малките магазинчета изчезнаха, а веригите монополизираха пазара и към момента техният пазарният дял е над 80-90%. Това пък води до неравнопоставено положение при преговори между производител, преработвател и големия търговец и поставя веригите в силна позиция при преговорите, като производителите не получават достойно заплащане. 

Проданов посочи, че липсата на действия от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е голям проблем. КЗК не е присъствала на организираната от БАК кръгла маса, на която са били всички други институции, включително и цялата парламентарна комисия по земеделие, а това показва отношението им към сектор "Земеделие". Съпредседателят на БАК допълни, че у нас липсва закон за търговията с храни и дефиниции на нелоялни търговски практики, които са много и пречат на нормалната структура на пазара. 

Илия Проданов е категоричен, че не е нужно от камарата да ги проследяват и описват, а секторите в земеделието трябва да си каже при него какво се наблюдава като нелоялни търговски практики. 

"Те са доста на брой и най-добре да бъдат описани изцяло. Примерно, че определени български производители са изхвърлени от пазара, тъй като се предпочитат вносни продукти на същата цена, с едно и също, да не кажа и по-лошо качество. Неплащането от страна на търговци към преработватели, а оттам на производители, скрити такси и скрити условия, позициониране на щандовете, задължителни такси за реклами и брошури и т.н. Това са неща, които потребителят няма как да ги знае, но производителят страда от тях. И в крайна сметка най-потърпевш освен производителят, е и потребителят, защото плаща по-висока цена неща с по-ниско качество", посочи съпредседателят на БАК. 

По думите му, за да се поощри българското производство, то трябва да има достъп до пазара. А за да стане това, производителят трябва да бъде в равнопоставено положение в търговската мрежа. Затова от БАК настояват за Закон за агрохранителната верига, в който да се регулират процесите при преговори, за достъп до пазара и др. 

"Ние искаме процесите да бъдат ясно регламентирани и да няма надмощие при преговорите", поясни Проданов и добави, че законодателите няма как да не приемат нещо, което да не е работещо. 

"Мисля, че фокусът трябва да е върху това, че обществото каза СТОП, каза: "стресирам системата, искам решения". Без значение колко време ще продължи бойкотът и дали ще постигне като ефект 3 или 100 милиона разлика в оборота. Мисля, че политическата класа разбра ясно, че проблем има и, че няма начин да не вземе мерки и според мен много скоро ще видим ефективни решения", заключи Илия Проданов.