В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник?
Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци.
Историческите примери са най-силното нещо за една национална култура, смята д-р Радев. По думите му днес трябва да се съобразяваме с нашите предци, живели по онова време през XIX век, и споровете за това как да наричаме онези пет века са прекратени сред историците.
"Дали ще ги наричаме османско иго, турско робство или ярем, това е понятието, което една нация създава за себе си, в условията на бездържавие, но нация развиваща силен освободителен национализъм", каза историкът.
Той допълни: "Освобождението е един финален акорд на българския възрожденски национализъм в съзвучие с политиката на Русия по Източния въпрос. Опълчението на Шипка не се състои само от българската част има и руски и украински дружини. Това е съвместен подвиг на тези велики дейци в тази невероятна битка. Трети март се свързва и с името на граф Игнатиев. Истинските историци винаги изтъкват, че точно той е бил убеден, че Санстефанските граници са били защитими. Точно те са пропити с кръвта на българите и националния дух за няколковековна съпротива."
"Войните никога не са съвсем добри, в тях се лее кръв, между войната и мира не може да има знак за равенство. Руско-турската война е най- справедливата през XIX век", каза доц. Радев. Той смята, че руският император Александър II тогава променя идеята си да се върви от дипломация към Освободителна война, благодарение на натиска от руските славянски комитети, и на печатаното в пресата - за защита на православието и славянството.
"Тази война не би била факт без нашето Априлско въстание", смята д-р Радев. "Европейските велики сили - Англия и Австро-Унгария разпокъсаха България след Берлинския конгрес", напомни историкът.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Облачно
Мъгла
Превалявания