В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник?
Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци.
Историческите примери са най-силното нещо за една национална култура, смята д-р Радев. По думите му днес трябва да се съобразяваме с нашите предци, живели по онова време през XIX век, и споровете за това как да наричаме онези пет века са прекратени сред историците.
"Дали ще ги наричаме османско иго, турско робство или ярем, това е понятието, което една нация създава за себе си, в условията на бездържавие, но нация развиваща силен освободителен национализъм", каза историкът.
Той допълни: "Освобождението е един финален акорд на българския възрожденски национализъм в съзвучие с политиката на Русия по Източния въпрос. Опълчението на Шипка не се състои само от българската част има и руски и украински дружини. Това е съвместен подвиг на тези велики дейци в тази невероятна битка. Трети март се свързва и с името на граф Игнатиев. Истинските историци винаги изтъкват, че точно той е бил убеден, че Санстефанските граници са били защитими. Точно те са пропити с кръвта на българите и националния дух за няколковековна съпротива."
"Войните никога не са съвсем добри, в тях се лее кръв, между войната и мира не може да има знак за равенство. Руско-турската война е най- справедливата през XIX век", каза доц. Радев. Той смята, че руският император Александър II тогава променя идеята си да се върви от дипломация към Освободителна война, благодарение на натиска от руските славянски комитети, и на печатаното в пресата - за защита на православието и славянството.
"Тази война не би била факт без нашето Априлско въстание", смята д-р Радев. "Европейските велики сили - Англия и Австро-Унгария разпокъсаха България след Берлинския конгрес", напомни историкът.
Инициативен комитет от набор 1965 от арменското училище в Пловдив поиска да постави Монументален декоративен елемент „Хачкар" в Пловдив, посветен на 1160-та годишнина от приемането на Християнствтото в България. Хачкарът ще бъде изграден по каноните на хилядолетната арменска традиция върху монолитен блок от вулканичен туф в знак на огромната..
Проектобюджет 2026 натоварва икономиката. Така финансовият анализатор Светозар Гледачев определи параметрите му, които бяха гласувани на първо четене в бюджетната комисия в НС. По думите му случващото е популизъм за сметка на икономиката, който е започнал още от предходните години. Той подчерта, че още тази година са започнали..
Групата на „Съединени за Пловдив“, която подкрепя управлението на кмета Костадин Димитров, ще гласува против продажбата на общинските акции в „Свободна зона – Пловдив“. Акционерният дял на Община Пловдив в дружеството е малко над 85%. Против продажбата са и съветниците от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Това..
Българският туристически сектор е напълно готов за присъединяването към еврозоната и не се очакват никакви сътресения. Това е основният акцент, който постави проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма, в интервю за Радио Пловдив. Според експерта, работата с европейската валута е рутинна за бранша. "..
Бюджет 2026 е компромисен и трудно реализуем. Голяма част от параметрите му няма да се срещнат с действителността. Това коментира Лидия Шулева , бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и на икономиката. Въпреки това според нея промени в него между двете четения няма да има, тъй като Новото време, които са един..
Дъжд
Облачно
Превалявания