Бюджетът е напрегнат, не чухме дебати за политики и реформи

Според Христова тазгодишната финансова рамка е много напрегната, а акцентът ѝ е върху параметрите, които трябва да се изпълнят, за да влезе България в еврозоната. "Акцентирайки върху тези параметри, особено 3-процентният бюджетен дефицит и параметрите на инфлацията, почти не чухме дебати за политики и реформи", коментира тя. 

Христова посочи, че от няколко дни има известно усложняване на политическата ситуация заради състоянието на мнозинството, което спадна до 121 човека. 

"Това е много напрегнато мнозинство, защото винаги може да се наложи отсъствие на някого, така че има известни рискове. Но мисля, че трябва да се проявява отговорност – политическа, държавна и обществена, пред партийните интереси, когато искаме да изпъкнем с популистки искания. През последните години всеки следващ бюджет на държавата е все по-напрегнат заради популистките политически решения, които изискват големи финансови разходи, като например в пенсионната система", подчерта бившият социален министър. Тя изтъкна, че се е стигнало до сериозно увеличаване на разходите, а взетите решения не са били базирани на принципите на пенсионната система, особено на най-важния – за приноса на човек. 

Христова припомни, че няколко пъти беше повишавана само минималната пенсия, която вече се е доближила до размера на средната, независимо, че човекът не е имал осигурителен принос. 

"Мисля, че от няколко години можем да говорим за риск за финансовата устойчивост на пенсионната система в България, защото във връзка с тези увеличаващи се разходи, няма нещо, което да е направена в приходната част. А разходите се увеличават поради обективни причини - все повече намалява населението в работоспособна възраст, т.е. по-малко хора внасят осигурителни вноски и равнището на доходите не е особено високо, въпреки че се увеличава. И второ, това са популистките политически решения. Така стигнахме до положение, в което през тази година са ни необходими 24 млрд. лв. за пенсии, като от осигурителните вноски можем да съберем само 12 млрд. и другото трябва да се субсидира от държавния бюджет. Това са 12 млрд., които могат да се използват за образование, здравеопазване, култура и инфраструктура, спорт и т.н. Действително това е много сериозен проблем и върви към противоречие между старото и младото поколение", коментира бившият социален министър.

По думите ѝ за втората година на майчинството има големи дебати, защото България е с най-дълъг отпуск по майчинство. Но през втората година този отпуск не е задължителен и е според личната ситуация на майката и здравословното състояние на детето. Христова припомни, че първоначално размерът на обезщетението за майчинство през втората година е било обвързано с минималната работна заплата, но впоследствие това се е променило и в момента остава 780 лв., въпреки че минималната заплата вече е 1077 лв.

"Или политиците, ако искат, да обсъдят този въпрос и да намерят воля, кураж и аргументи да премахнат този отпуск и обезщетение, или да дават обезщетение на майките, равно на минималната заплата", призова тя.

Христина Христова приветства идеята децата до 7-годишна възраст да получават безплатни лекарства, но е скептична за създаването на държавни магазини за стоки от първа необходимост и главно хранителни стоки. 

"Нека видим каква е концепцията, как ще става това, кой ще снабдява, кой ще определя цените, как ще се издържат тези търговски структури, дали ще могат да се самоиздържат, държавата ще ги дотира ли или, макар и държавни, ще са търговски структури? Не съм оптимист за този начин за подкрепа  на потребителните възможности на хората", подчерта бившият социален министър.