Общо 74% от младите хора в България обмислят повече или по-малко сериозно идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", представено в София от директора на организацията Жак Папаро, Борис Попиванов, научен ръководител на проекта. Първан Симеонов, Лилия Еленкова, Юлиана Гальова и Яница Петкова, част от екипа на изследването, също участваха в представянето. В проучването участват 9000 души между 14 и 29 години, като от България са анкетирани 750 души.
Според изследването последните години бележат ръст в миграционните намерения на младежите, вероятно заради множеството кризи породени от пандемията от коронавирус, войната в Украйна, инфлацията.
Запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад граница, една значителна част от младежите отговарят "след 2 до 5 години" (20,8 %) или че не могат да преценят (28,3 %). Едва 26% от младите хора не възнамеряват да емигрират, сочат данните от изследването. Заедно с емиграционните планове се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в структурата на потенциалните емигранти. Над 80 % от желаещите да емигрират нямат ясни планове и подготовка. Формира се прагматичен възглед за емиграцията като възможен и временен, а не единствен и постоянен път към бъдещето, отчитат авторите на изследването.
Повечето млади българи, 56%, смятат за важно да завършат университет, но едва една пета, 21%, са удовлетворени от качеството на образованието у нас. Анализът на събраните данни дава основания да се обобщи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители. Същевременно изследването установява ниски нива на удовлетвореност от качеството на придобитото образование (21 %) и високи възприятия на корупция в образователната система (57 %). Мнозинството от респондентите намира за важно завършването на висше образование (56 %), но не и инвестицията на време в образователна подготовка. Според данните образователната мобилност не е широко разпространена и не предизвиква интерес.
Проучването показва, че индивидуалните ценности надделяват в съзнанието на младите българи пред колективните. Човешките права (24 %) и сигурността (20 %) заемат челни позиции. Равенството (7 %) и демокрацията (5 %) остават назад сред посочените на първо място ценности, наблюдават изследователите. Младите българи са все повече толерантни към другите, но и понякога склонни да се примиряват с незаконни или непрестижни практики като даването на подкупи или укриването на данъци, според изследването на фондация "Фридрих Еберт".
Усещането за тревожност е относително високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето, отбеляза Борис Попиванов. Водещи места в тревогите им получават притесненията от здравната система (47 %), от евентуална война (44 %),от климатичните промени (42 %). Изследването показва, че личният оптимизъм, характерен за младия човек, съжителства с обществен песимизъм. Младите са повече оптимисти за собственото си бъдеще, отколкото за бъдещето на българското общество, съобщи Попиванов.
Той информира, че се наблюдава ръст в интереса към политиката (21 % на фона на едва 7 % през 2018 г.). Готовността за политическо участие обаче не е висока и издава недоверие към институционализираните форми на действие за сметка на индивидуалните (бойкоти, подписки, доброволчество), сочи изследването. Осезаем е спадът в доверието към всички основни институции, включително към ЕС, който получава нива на доверие от 24 %. Това не означава непременно прилив на евроскептицизъм, колкото отлив на убеждението, че Европейският съюз предлага в този момент необходимите за България решения, каза Попиванов.
Българските млади са повече десни (24 %), отколкото леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация, сочат резултатите от проучването. Съществуват и сериозни дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща понякога българската идентичност от европейската. В нагласите си към актуални теми и проблеми младите хора са по-скоро предпазливи. Отсъстват категоричност по въпроси като климатичните промени, както и ентусиазъм спрямо изкуствения интелект.
Ако има повишаване на приходите от увеличената такса за разрешенията за строеж, поемам ангажимента да ги делегираме на районите. Това заяви пловдивският кмет Костадин Димитров в интервю за Радио Пловдив, след като ОбС прие повишението на таксите за разрешителни за строеж, но отхвърли предложението за създаване на фонд „Благоустрояване“, в..
Около 200 хиляди българи нито работят, нито учат. В същото време над 50 хиляди работници от трети страни са наети от началото на годината. В България се създава и електронен регистър на икономически неактивните лица. Той ще обхваща хора на възраст между 16 и 65 години, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Това събщи..
Дългият срок на въвеждане на критични мерки, заради приемането на еврото е притеснителен за бизнеса, защото може да доведе до декапитализация на бизнеса, т.е. до фалити във всички браншове. Това коментира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, идеята на държавата да замрази цените за година и половина..
Българският език е богат на фразеологизми, а част от тях са свързани с лева и стотинката. Въведена преди 145 години паричната единица е родила редица устойчиви словосъчетания, който и до ден днешен използваме в ежедневието. В него паралелно обаче функционират и такива, който са го предшествали. Така например използваме изразите “Нямам..
Община Баните бори демографската криза и липсата на кадри в редица сфери със стипендии за висше образование и осигуряване на работа. Целта на новата стипендиантска програма е да върне младите специалисти в родния край. От нея могат да се възползват студенти с постоянен адрес в община Баните, които учат в редовна форма по държавна..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали