Целебната сила на приказките в нов сборник

Нашите предци са познавали приказкотерапията и са знаели, че вълшебните приказки притежават силата да лекуват съдбата. От дълбока древност в приказките са кодирани послания и знания. И до днес хората ценят мъдростта в приказните истории, защото в тях е съхранен опитът на много поколения.

Родовите терапевти от Българска асоциация по родова терапия са автори на приказните истории в сборника „Целебни приказки за рода“, том I, който скоро излиза от печат. Двайсет автора и 27 приказни истории, които засягат някои от най-честно срещаните травми в българските родове. Редактор на книгата е д-р Нина Чочева. Прекрасните илюстрации са дело на художничката Нели Канели. Книгата е луксозно издание с дебели корици. Тя е много цветна и се отличава с това, че травмите са отделени и цветово, за да може читателите да се ориентират по-бързо. Сборникът с целебни приказки е създаден с шрифт Adys, специално разработен да улеснява при четене, хората с лека до средна степен на дислексия.

След всяка приказка са посочени травмите, които тя лекува. В края на книгата е включен и речник на травмите, в който присъстват и терапевтичните фрази използвани в приказките.

„Това не са обикновени приказки и родови истории, както някой може да си помисли. Един ден, ще напишем книга с нашите интересни случаи и родови истории, но тук става въпрос за съвсем друго нещо. Един от най-значимите методи за лечение, които използваме е приказкотерапията, като самите ние създаваме приказки за своите довереници, описвайки в тях бедите и нещастията, които се случват, тоест злото. В приказките, винаги има едно вълшебство, една добра сила, която се появява и в крайна сметка, всяка приказка завършва хубаво. Това е принципът на приказкотерапията. Като родови терапевти, ние ползваме ключови терапевтични фрази в тези приказки и те са насочени към определени травми.

В нашата асоциация, отдавна сме стигнали до извода, че българският род страда от няколко типични родови травми, които са много характерни за нашия народ, заради неговата историческа съдба и заради социалната ни действителност,  в момента. Много бурна история има нашият народ и оттам произлизат и травмите, с които ние работим. Написали сме приказки за бежанската травма, за раздялата между родители и деца, особено между майка и дете, приказки за страха, за блудството, за загубата на деца. Има приказки за стихиите, които някога нашите предци са ползвали превантивно, за да избегнат бедите от природните стихии, а когато са ги застигали, те са лекували травмите след това – борбата с огъня, с водата и така нататък. Има приказки за глада, за лечение на този тип травма. Това са травми, които българският род познава. За тези травми, аз и моите колеги написахме тези приказки. За някои от травмите има написани повече от една приказка.

Целебните приказни истории могат да бъдат четени както на бебенца, така и на хора над 100 години. Всеки човек може да получи своята терапевтична приказка, една или повече, в тази книга. Ние като тепаревти, също, имаме своите родови травми и продължаваме да работим за своя род, и сме като герои в тази книга. Колегите от БАРТ пишат още приказки. Надяваме се, че най-късно догодина ще имаме и втори том на целебните приказки“, разказва родовият терапевт и автор на две от приказките в книгата, Аида Марковска.

Едната от приказките, чийто автор е тя е свързана с бежанската травма. Сериозна и тежка травма, силно изразена в родовата ни история. Във връзка с тази травма, в книгата има написани няколко приказки, от различни автори. Втората приказка е във връзка със законите на рода, подредбата в рода и травмите на жената, която е останала неомъжена.

„Страданието е необходимо да присъства в приказката, като обяснение за това, че човек може да мине през такова страдание и впоследствие да излезе от него още по-силен, и още по-здрав. Това е и идеята на терапията чрез приказки. Българският народ познава разказите, които са лечебни. Всяко семейство има своите лични приказки. Много е интересно да проучваме и да разбираме легендите, приказките, сказанията във всяко едно семейство и род, и те са терапевтични. Оттам идва и нашето вдъхновение, за да пишем тези приказки“, казва още Аида Марковска.

Цялото интервю с нея, за неделния „Шейкър“, чуйте в прикачения файл.