Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разпознаваме климатичната криза, но не вярваме в решенията

Ново изследване очертава сериозен дефицит на доверие и информираност

| обновено на 17.04.25 в 13:21

Екологичната чувствителност е висока, но не води до участие, показва проучването проведено от сдружение BG Бъди Активен, сред граждани от 63 населени места в страната. Изследването разкрива дълбок разрив между екологичната загриженост и доверието в институционалните действия.

Изследването е част от международната инициатива Placemaking for Climate Mitigation, реализирана съвместно от BG Бъди Активен (България), водеща организация, AJSPT Suceava (Румъния) и Among (Гърция), с финансовата подкрепа на Европейския съюз.

На базата на общия анализ от изследването, 93.4% от участниците поставят най-високата оценка по въпроса колко важно е опазването на околната среда. Над 72% се чувстват лично засегнати от климатичните промени, а близо 65% смятат, че могат да допринесат с лични действия.

Въпреки това, едва 43.3% от анкетираните заявяват, че са информирани за политики, свързани с климатичните промени, независимо дали става дума на местно, национално или европейско ниво. Важно да се отбележи е, че голяма група от анкетираните, 62.3% споделят, че усещат високи нива на дезинформация или конспиративни теории в публичния разговор.

„Темата не е далечна или абстрактна за хората. Те свързват климатичните промени с реални предизвикателства като замърсяване на въздуха, суша, наводнения, високи сметки, по-лошо здраве и нестабилна среда“, коментира Ласка Ненова, генерален мениджър на BG Бъди Активен. „Но когато няма ясен, разбираем и близък до тях език, хората се отдръпват, не защото не ги интересува, а защото не разпознават посланието. 

Това изследване не е нашето първо изследване, това е трето изследване. Първото изследване беше 2019 година, след това 2020 година, сравнихме отговорите едни и същи въпроси. В края на 2024 година, направихме третото изследване, за да видим има ли промяна в нагласите на хората, тяхната информираност и ангажираност към климатичните промени. Няколко са основните изводи от това изследване. Затова избрахме да споделим информацията по този начин. Голям процент от участниците разбират колко е важно опазването на околната среда. Те чувстват, че са лично засегнати от климатичните промени. Но, въпреки тази лична информираност и един осреднен процент лична ангажираност те не смятат, че има някакви сериозни институционални стъпки в решаване на тези проблеми“, казва още Ласка Ненова.

Дезинформацията се оказва сериозна бариера пред ангажираността. Липсата на доверие и усещането за манипулация са съществени пречки пред по-широко участие. Над една трета от анкетираните поставят максимална оценка на присъствието на дезинформация в обществените послания, а друга една четвърт я оценяват като значителна.

Основните проблеми, които участниците декларират в отворените въпроси, включват здравето (19.7%), влошеното състояние на природната среда (17.5%), икономически натиск от нарастващи цени и сметки (13.1%) и екстремни климатични явления като суша, жеги и наводнения (10.4%).

Тази липса на доверие се очертава като основен фактор, който възпрепятства хората да предприемат конкретни действия или да подкрепят определени политики. Затова е от съществено значение да се работи върху повишаване на прозрачността и надеждността на информацията, предоставяна на обществото.

Очаквания на хората са за повече комуникация, образование и видим контрол. Те посочват като ключови нужди, по-доброто екологично образование, по-силните публични кампании, организираните обществени дискусии и прилагането на съществуващите закони. Около 90% подкрепят образователните усилия като устойчив инструмент, а близо две трети искат да участват в разговорите за решения, но не виждат възможности за това.

Тези данни ясно показват, че обществото е готово да се ангажира активно в процесите, свързани с опазването на околната среда, но има нужда от подходящи механизми и платформи, които да улеснят този процес.

Още през 2019 и 2020 година, сдружение BG Бъди Активен, реализира поредица от теренни социологически проучвания в Пловдив и още пет града – Добрич, Видин, Шумен, Бургас и Сливен, с фокус върху нагласите към отпадъците, хигиената на градската среда и екологичното поведение.

Данните от този период очертаваха модел на ниска лична свързаност с темата. През 2019 година, 63% от анкетираните в Пловдив не се чувстваха лично засегнати от климатичните промени. Само 27% асоциираха „опазване на околната среда“ с по-широки аспекти като здраве, климат и ресурси. За мнозинството, това означаваше основно почистване и сметосъбиране.

През 2020 година, в отговорите на хората от  шестте града, се отбелязва висока пасивност спрямо екологични инициативи. Едва 1 от 5 души би участвал доброволно в подобни дейности, без материален стимул. Тези ниски резултати идват на фона на демонстрираната, иначе, сериозна загриженост към околната среда сред участниците в проучването.

Към днешна дата, данните от ноември 2024 година, показват отчетлив напредък. 72.1% от гражданите заявяват, че се чувстват лично засегнати от климатичните промени. Над 93% посочват опазването на околната среда като изключително важно. Отворените отговори разкриват по-зряла и системна връзка между климатичната тема и здравето, разходите, енергийния баланс, храната и качеството на живот.

Тази промяна в нагласите е ясен сигнал за по-дълбоко обществено осмисляне на екологичните предизвикателства. Отворен обаче остава въпросът за канала, по който тази осъзнатост да бъде превърната в структурирано участие и устойчиво поведение.

Докладът на сдружение BG Бъди активен препоръчва да се разработят местни формати за участие (работилници, дискусии, съвети). Да се инвестира в комуникация на достъпен език и с местни примери, както и да се подобри връзката между политики, кампании и ежедневието на хората.

Ласка Ненова е гост в предаването „Вход свободен“.

Чуйте още, в прикачения файл. 


По публикацията работи: Дора Башакова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Великден с "Фолклорни тайнства" и проф. Костадин Бураджиев

В празничното утро на Великден ви срещаме с проф. Костадин Бураджиев, създател и диригент на Академичен Народен Хор.  В празничното утро на Великден ще послушаме от музиката включена във втория албум, който Академичен Народен Хор издадоха, само година след реализирането на дебютния си албум. "Фолклорни тайнства" включва 18 заглавия, които са ярки..

публикувано на 20.04.25 в 08:35

„Алтер его” – гости, козунаци и Великденски боряци

С двама гости ще разговаряме по Великден – поета Георги Константинов и афориста Валентин Димитров. Освен това в ефира ще се разрази надборване с писани яйца между поетичното его и сатиричното алтер его на водещия. Всичките ни рубрики ще бъдат на Празнична тематика, а усмивките в тях няма да са на всяка цена. Ще се опитаме между шегите за яйца и..

обновено на 19.04.25 в 18:22

Tsveta: И през "Мъгла" ще виждаме и ще бъдем видяни

Певицата Tsveta представи новата си авторска песен  “Мъгла”, част от първият ѝ албум “Коктейл”. “Понякога сами си поставяме граници и рамки, които ни пречат да живеем, да се развиваме и да създаваме. Човек обаче трябва да продължава да върви напред и неусетно ще открие светлината. Мъглата ще се слее със страхът и ще се дръпне назад, отстъпвайки..

публикувано на 18.04.25 в 06:57

В международния ден на болните от хемофилия

На 17 април отбелязваме Световния ден на болните от хемофилия. В България засегнатите са 700 души, от които 120 деца (към 2017 г.). Целта на това е отбелязване е всички ние, които сме около хемофилиците, да бъдем отговорни и информирани за тяхното състояние. Сред целите е подобряването на живота на самите болни и по-лесният достъп им до медицински..

обновено на 17.04.25 в 12:06

Фестивалът за улични изкуства 6Fest с поредно издание в Пловдив

Фестивалът ще се реализира в три поредни дни, от 24 до 27 април, с карнавални шествия, огнени спектакли, живи статуи, театромат, гигантски марионетки и кукли, музикално и карнавално шествие. Шестнайстото му издание ще събере артисти от осем държави. За шеста поредна година, фестивалът е част от културния календар на Община Пловдив...

обновено на 16.04.25 в 17:59